Внушавате си, че сте си загубили портфейла. Търсите го. Не го намирате и се отчайвате. Мислите как Бог ви е забравил и през колко гишета трябва да минете, за да си извадите нови документи. КАТ надвисва в кошмарите ви като Мордор. Предпочитате да зарежете досегашния си живот и да се заселите в планината. Берете елени, стреляте с лък по малини. Някъде грешите, но не знаете къде. Студено е и ви сърби. Почти сте готови да се откажете, но мисълта за КАТ ви крепи. Ядете камъни и се опитвате да запалите огън, като чукате два заека един в друг. Горският живот сякаш не ви се отдава. Бъркате в задния си джоб, където, разбира се, е портфейлът ви. Изпитвате диво щастие.