Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

След Валери Бойко Борисов  ще играе покер с блъфиране

4 сценария дотук – от повторение на драмите с реформаторите през изхвърляне на “Атака” до нежелани предсрочни избори. И нито един не е печеливш

Борисов не можеше да поиска оставката на Валери Симеонов като вицепремиер, защото така заплашваше цялата конструкция на третото си управление.

Затова основателни изглеждаха обясненията на Борисов в последния месец защо въпреки протестите не може да вземе главата на патриота. Проблемът на третия му премиерски мандат след петъка когато Валери Симеонов най-сетне се предаде и си написа оставката, е, че няма полезен ход. Без вицепремиера от НФСБ конструкцията на властта вече е необратимо увредена. И подложена на постоянно бутане на носещи колони както отвътре, така и отвън.

Какво следва след оставката?

Процедурният отговор е лесен - премиерът избира ново вице за поста, внася предложение за смяната в Народното събрание и поради сигурното мнозинство на ГЕРБ и “Обединени патриоти” решението минава, нещата си продължават, както си бяха.

Конструкцията на управлението обаче не предполага толкова спокоен изход от ситуацията. Напротив, очакват ни поне 4 възможни сценария и нито един от тях не е с добър изход за Борисов. И вместо да действа и да изисква действия, както е свикнал, този път премиерът ще трябва да чака дълго.

Както и Красимир Каракачанов вече обясни, след като Симеонов подаде оставка, негово право е да посочи кой да го наследи на поста. И веднага се спрегна името на заместника му Борис Ячев. Самият Симеонов обаче не е говорил за наследник. Освен това предложението му ще трябва да мине и през коалиционния съвет на ГЕРБ и патриотите, за да стане факт. Волен Сидеров, пренебрегнат, че не са му казали за оставката, пак се нацупи. И заложи следващия конфликт - оставка и на Каракачанов и ново начало за патриотите. Зад което всъщност се крие поредното неизпълнимо искане на атакиста, който даде знак, че отново ще прави проблеми.

Н

овите циркове между Сидеров и Симеонов всъщност са единствената гарантирана развръзка в ситуацията. Който и да поеме поста вицепремиер, досегашният се връща в парламента. Където, поне според досегашната конструкция на патриотичната коалиция, трябва да се подчинява на лидерството на Волен Сидеров. А като се знае колко са злопаметни и двамата, това гарантира из кулоарите на Народното събрание да се скубят бели коси, а репортерите на партийните телевизии на “Атака” и НФСБ отново да се подгонят с щипане и шамари.

Още по-цветно - този път битката между кум и кумец, които са се смразили, ще е гарнирана с нещо, което ни връща 140 години назад - бой на русофили и русофоби, или копейкаджии срещу соросоиди, както е новото им определение.

З

а малцина е трудно да се сетят кога и как точно, тъкмо влезли да консумират властта, Сидеров и Симеонов този път се сбиха. Просто всекидневните скандали замъгляват спомена откъде започна всичко.

А първият удар върху най-скъпото на Волен Сидеров бе нанесен, когато Симеонов нарече руския патриарх цигарен митрополит и второразрядно ченге след грубото държание на “лицето Гундяев” с българския президент Румен Радев. И отговорът на лидера на “Атака” не закъсня - нападение по всички фронтове: от акциите на Симеонов за шума по морето до открита подкрепа на протестиращите срещу правителството майки на деца с увреждания. Гарнирано с постоянни “творчески предложения” как патриотите лесно могат да излъчат друг вицепремиер. Например Сидеров, както неколкократно подшушнаха депутати от партията му, след като изтече пробацията на лидера на “Атака”. Въпреки че той засега по-анонсирано се е прицелил в спечелването на място като евродепутат, нещо като последно двайсет от политиката.

Това всъщност е вторият сценарий, по който се работи - Сидеров става вицепремиер, Симеонов поема ръководството на парламентарната група на патриотите. Той обаче има два изключително лоши за Борисов ефекта. Първият е, че управлението му вече спокойно ще може да бъде определено като проруско. Каракачанов вече достатъчно му навлича неприятности с желанието си постоянно да сключва сделки с руските производители на оръжие, за да поддържат остарялата техника на армията. Подобни сделки са на ръба на американското ембарго срещу Русия. В тази ситуация да се сложи прононсирания фен на всичко путинистко за втори вицепремиер ще направи премиера много уязвим и отвъд океана, и пред европейските му партньори.

 Вторият голям проблем за Борисов ще е, че се оказва отново в ситуацията, в която зависи от прибързани действия тип “Радан Кънев” от предния му мандат. Валери Симеонов вече показа, че дори като член на правителството не цепи басма на премиера и е готов да му скочи и публично, ако види кауза, която си заслужава. Последно го направи заради втория лифт на Банско, но оставен извън пряката власт и провокиран от

“навеждане” пред Русия,

шансовете да изскочи от конструкцията на управлението са огромни. А на Борисов точно в момента не му трябва яростен опозиционер, за него ситуацията с лаещото, но нехапещо БСП е перфектна. На фона на протестите срещу всичко му липсва само истински бой по десния фланг.

А реакцията на хора, които десните четат - като например Евгени Дайнов в подкрепа на Симеонов, индикира реална възможност за преминаването на НФСБ към една консервативна дясна форма.

Сценарият, при който “Атака” взема стола на Валери Симеонов независимо дали чрез Волен Сидеров, или доста по-приемлив кандидат като зам.-шефа на парламента Явор Нотев, освен всичко друго означава и много по-голямо разместване в правителството. Досега формулата бе ясна: ВМРО и НФСБ имат по един вицепремиер, “Атака” е с двама министри - Емил Караниколов на икономиката и Нено Димов на околната среда. Ако обаче хората на Сидеров получат вицепремиерско място, то тези две министерства или поне едното от тях ще трябва да отидат при НФСБ. Което в средата на управленския мандат, при установени вече механизми на работа и парични потоци ще донесе допълнителни трусове. Намирането на подходящи две кандидатури, които нямат в албума си снимки с вдигната за “Хайл” дясна ръка, ще се окаже най-малкият проблем на Борисов.

Такова натрупване на негативи засега прави въпросния сценарий малко вероятен. Със сигурност обаче още тази седмица ще има солиден натиск за осъществяването му под клаксоните на продлъжаващи протести, предвождани от джипове с руска регистрация.

Третият сценарий пък включва преминаване през предсрочни избори. И въпреки гаранциите на втория човек в ГЕРБ Цветан Цветанов и желанието на Бойко Борисов

този път да не напуска

поста преждевременно,

за да не става смешен, не е малка вероятността му за случване. Защото след рокадата “Симеонов” на премиера му предстои поне още едно минаване през парламента - в края на годината Борисов трябва да внесе решение за освобождаване като министър на европредседателството на Лиляна Павлова. Това е планирано още със създаването на този кабинет решение, но въпреки това при моментното изостряне на коалиционните отношения има голяма вероятност премиерът да се окаже бламиран. И тогава да се окаже или зависим от ДПС за всяко едно решение, или отново изправен пред варианта предсрочни избори заедно с тези за Европейски парламент през май.

Хубавото за премиера е, че ако при самостоятелни евроизбори има шансове някоя малка партия да вкара депутат в ЕП и да остане на политическата карта, то при мобилизация и висока активност заради паралелни национални избори и патриоти, и градски десни, и каквито и да било други играчи ще бъдат просто заличени от терена. И българската политика ще се завърне към двуполюсния модел с голяма дясна партия ГЕРБ, голяма лява БСП плюс вечния балансьор ДПС. Нещо, за което в интерес на истината Борисов работи отдавна.

Предсрочните избори обаче крият две големи опасности за премиера и го плашат. Първата е, че след постоянните конфликти с президента е предизвестено, че Румен Радев няма да изпусне шанса си с назначено от него служебно правителство да направи тотална ревизия на трите правителства на ГЕРБ. И да се включи с предизборната борба.

И второ, победата на ГЕРБ на предсрочни избори не е гарантирана. Разликата с БСП в момента е прекалено малка и при умората, която избирателите изпитват от 9-годишното управление на Борисов, шансовете да си изберат този път Корнелия Нинова не са за подценяване. А ГЕРБ трудно съществува в опозиция и Борисов го осъзнава. Затова не му се иска да минава отново през предсрочни избори.

Четвъртият, най-актуален сценарий от този уикенд пък е за тотална и умишлена промяна в конструкцията на управлението. Накратко той звучи така -

Симеонов се връща

в Народното събрание,

постът му се поема

от жена,

посочена от него, а Волен Сидеров и “Атака” са тотално изхвърлени както от “Обединени патриоти”, така и от изпълнителната власт. А вицепремиерката ще е неизвестна досега жена, която да тушира протестите поне на майките.

В подкрепа на този сценарий се изтъква, че Сидеров така или иначе бе изхвърлен от вземането на решението за оставката на Симеонов. Твърди се, че сценарият вече е бил разигран от лидерите на ВМРО и НФСБ на разговора им в петък, който предшестваше оттеглянето на Симеонов. Борисов също не бил много против, защото по този начин управлението му ще се отърве от най-дестабилизиращия фактор - акциите на Волен. А подкрепата на “Атака” в парламента лесно може да бъде заменена или от тази на “Воля” на Веселин Марешки, или с гласове от ДПС в т.нар. динамични мнозинства.

Борисов и Цветанов вече са участвали в такова управление в първия мандат на ГЕРБ и се справяха завидно добре в намирането на партньори по теми.

При растящото социално напрежение и намирането на повод за протести в абсолютно всичко обаче шансовете такава конструкция да оцелее до 2020 г. са малки. И отново ще е само временно решение за Борисов, но не и сигурна писта този път мандатът да финишира.

Вероятно за първи път в политическата си кариера премиерът изглежда притиснат до стената и Борисов се чувства задължен да си довърши третия път, като залогът не е простата аритметика, а това най-сетне да постигне голям успех като управленец - премахване на евромониторинга, влизане в Шенген или поне в чакалнята на еврозоната. И в тази ситуация може да измисли и пети или шести сценарий, който да изненада всички. За момента обаче изглежда играе покер с висок залог, слаба ръка и без право да подменя карти. Остава му блъфирането.

Коментара ()

Вашият коментар