Дори на 10 ноември 1989 като се разнесе от уста на уста мълвата за свалянето на Живков, първите реакции не бяха радост, а страх. Хората мислеха, че това е от забранените вицове - "Шшш тихо! Знаеш, че за такива шеги те прибират в милицията".

Бяха толкова наплашени и изгубили всякаква надежда, че някога ще се живее свободно. Убедени, че ще си умрат без възможност да говорят свободно, да видят друга държава. В панелката и по опашките за стоки от първа необходимост. Ч

е винаги ще са принудени да живеят в информационното затъмнение, в лъжите за светлото бъдеще, за образцовото социалистическо общество без престъпления, образцовото семейство без разводи, благоденствието от процъфтяващата икономика и преизпълнената десета петилетка. И страха.

И това все пак беше меката диктатура на 80-те. Другата не я помня.

Коментарът е от фейсбук