Последното (поредно) убийство на жена повдигна много въпроси за дебат. Един от тях беше двойният стандарт, по който все още се възпитават момичетата и момчета в българското семейсто. Аз като дете на късния соц, мога да кажа, че макар че във съвремието ни младите жени да са много по-еманципирани, свободни и адекватни от това, което бяхме ние, за съжаление, все още наблюдаваме талибански примитивни стереотипи във възпитанието на момичета и момчета. Почти всяко момиче, което е израстнало в семейство с брат през 80те, е видяло разликите в отношението и очакванията на родителите и обществото към нея и към брат й.

Всеки, който е от това време, помни клетата фраза: „какво ме гледаш като неомъжена петокурсничка!” Да, стереотипите от не съвсем далечното минало бяха, че ако до 23 години (каквато е петокурсничката в университета) една жена не се омъжи, значи не става за нищо и че ще си остане стара мома, което по неизвестни за никого причини би трябвало да е лошо. Да си „стара мома” още е стигма в България. „Аууу, тя не е омъжена, значи за нищо не става!” Като за контраст за „старите ергени” се казва – „той не може да си представи да живее с една жена.” Демек, егати пича е! Жените, които си позволяват да репликират сексуалния живот на неомъжените мъже, са винаги ку*ви, а мъжете, които сменят партньорките си като носни кърпички, са егати пичовете, нали?

Добрите девойки от моето време трябваше да се прибираме в къщи не по късно от десет часа, за да не си помисли някой нещо, мъжленцата в семействата можеха да хайманосват по цели нощи, защото нали, са гордостта на мама и тати в завоеванията си. Гордите майки на мъжленцата никога не пропускаха да се хвалят, колко е харесван синът им и колко много приятелки има, същите горди майки, обаче, изкъсо следяха дъщерите им случайно да не станат „леки” и затова бързаха на бърза ръка да ги омъжат в невръстна възраст, за да се спасят от този страх. До ден днешен присъства средновековната олигофрения, че на майките на дъщерите съпругът трябва да казва „бабо”, а дъщерята да казва на свекървата „майко.” Баси дискриминацията! И откъде накъде напълно чужд човек да се адресира на „майко?!!!”

А пък и свекървите да изискват това и да се цупят! Ама какви сте вие, бе? Вие сте никакви. Чужди хора, които трябва да се държат на разстояние и прилично! Най-противното за мен би било, жените на синовете ми да ми казват „майко.” Ама, айде моля ви се! Аз не съм ви майка и не искам да ви бъда! Какъв е проблемът с обръщение на първо име? Да не говорим за драмите с името на детето и очакванията на родителите на съпрузите то да е кръстено на тях или поне да имат някакво извратено производно на селското им име. Абе айде, гледайте си работа всички! Ама откъде накъде една съпруга трябва да е съобразява със средновекековните ви глупости!?

И да, стереотипите, че жените трябва да готвят, чистят, пазаруват, гледат деца, и междувременно да печелят пари, обгрижвайки всичкото тулуп в патриархалното семейство са си още непокътнати. И когато, една жена реши да каже „майната на ви на всички, олигофрени, напускам!” тогава тя нарушава омертата на патриархалния олигофренизъм, още битуващ в обществото. И тогава, реакциите на изродите са непредсказуема агресия, защото от жената се очаква да търпи. Да е смирена и да търпи и да се страхува. Ами няма как да стане тая работа. Слава богу и времената и жените са вече други. Пукайте се от яд, патриархални нещастници!

*От фейсбук!