Познавам Викторио от пет години. Не много добре, но донякъде. Дни преди убийствата си говорихме. Нищо съществено, типична фатична общителност, присъща на хора, събрани не от желанието, а от обстоятелствата. Разказа ми за рождения ден на детето си. Слушах с половин ухо, защото не се интересувам особено от рождени дни и деца. Поне до понеделник, от нас двамата той изглеждаше по-добрият баща. Аз съм мързелив егоист и често манкирам родителството. Включително и сега, но между третата и петата й година, видях дъщеря си двайсетина пъти.

Преди понеделник, повечето от личностните характеристики, които ми хрумваха за Викторио, можех да ползвам и за себе си - тих, мълчалив, странен, скромен, склонен към самота, стоящ предимно встрани. Вестникарските епитети ме плашат, защото някой непознат би ги отнесъл и към мен. От нас двамата, аз съм по-"анаболен мутант", по приличам на "психопат" и, както стана ясно, съм по-лош родител. Едва ли притежавам куража да се самоубия, така че сигурно съм и "страхлив". Психо профилът ни си прилича. Различаваме се по това (предполагам), че аз съм чел Ницше, който казва: "Дали някой принадлежи към добрите или лошите хора, това безспорно не се дължи на неговите действия, а на мнението му за тези действия". И точно заради сходствата ни, се надявам поне мнението на Викторио за действията му да е различно от моето. Ако не е, то явно всички сме убийци.

*От фейсбук!