Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Откраднат ли е проектът за паметника на Бузлуджа: "Летящата чиния" е трябвало да бъде модерно кафене в София

Първоначално "летящата чиния" е трябвало да бъде модерно кафене в София, твърдят роднини на арх. Ерослав Станков

Проектът за паметника на Бузлуджа, символ на поколения комунисти и социалисти, е бил откраднат. Първоначално той е бил предвиден за модерно кафене в езерото “Ариана” в Борисовата градина в столицата, а след това арх. Георги Стоилов го е харесал и го е реализирал за Дом-паметник на БКП на връх Бузлуджа. Негов автор не е известният архитект Георги Стоилов, а обреченият на забрава арх. Ерослав Станков.

Това твърдят пред “168 часа” роднини на арх. Станков.

А заради всичко преживяно в миналото

роднините се отнасят със съмнение

към и без това мистериозния пожар, унищожил едно от най-известните творения на Ерослав Станков у нас - сградата на Софийския държавен цирк. (За него четете подробно тук)

В тази връзка те са решили да сезират с официално писмо европейски и световни културни институции, които напоследък проявяват интерес към съдбата на монумента.

Георги Стоилов, който е един от най-известните ни архитекти, не само отрича да е заимствал проекта, но твърди, че изобщо не познава арх. Станков. (Интервю с него по темата четете тук)

От своя страна роднините на арх. Станков разказват, че първоначално архитектурният план е бил предназначен за модерно кафене, което е трябвало да се построи в езерото "Ариана" в Борисовата градина в столицата. Когато обаче Ерослав Станков отишъл да го одобряват, разбрал от свои колеги, че неговият проект ще се използва за строителството на монумента на Бузлуджа.

"Проектът на сградата с форма на летяща чиния на Бузлуджа е на чичо ми и идеята е била да бъде авангардно кафе във София - разказва Константин Ачков, скулптор и племенник на арх. Ерослав Станков пред "168 часа". - След като партизанинът и комунист с доста власт арх. Стоилов краде проекта, директно заявява на чичо ми да си взима жената, която е австрийка и двете деца

и да се маха във Австрия, ако му е мил животът!"

Идентична история разказва и друг роднина на арх. Станков - синът на сестра му Пламен Мутафов, който понастоящем живее във Виена.

"Като колеги непрекъснато се срещаха, особено когато вече Стоилов беше в министерството - разказва Мутафов за изгонването. - По това време бях ученик и слушах на масата какво си говорят възрастните. Веднъж вуйчо Ерослав се прибра разтревожен и каза на брат си:

"Не може така да се взема чужд проект!"

Целият разтреперан и пребледнял от възмущение, разказа за срещата си със Стоилов. Ходил за пореден път с преработен проект за кафенето в езерото "Ариана" и искал да го прокара.

Оказва се че "великият" академик не разбирал много от чертежи и ги карал да му показват макети. Така вуйчо стоял и го чакал час и половина с макета и чертежите в ръце. Тогава някакви негови колеги виждат макета, който носи, и не издържали: "Ела да видиш!" и му показват как Стоилов всъщност му е откраднал идеята и начертал тази чиния. Той се заинатява и го изчаква, докато дойде.

Заформил се лют скандал между двамата. Чичо ми Славчо казал: "Няма ли тука някаква комисия за защита на авторските права?! Аз ще си ги потърся!" Стоилов му отговарил: "Абе какви авторски права - най-здравословно за тебе ще бъде да си отидеш при жена си в Австрия!"

С оглед на тогавашната тоталитарна система у нас и постовете, които заемаше Стоилов, брат му го посъветва да се примири със ситуацията за да не си навлече още повече неприятности.

"Зарежи тая донкихотова борба",

каза му, "може би наистина е по-добре в тази ситуация да се изнесеш".

За да се разбере какво му е било, трябва да кажа, че малко преди този случай в апартамента на вуйчо бяха настанили насила натрапена "наемателка" и той на практика нямаше къде да живее. Тръгнал нагоре по нашата улица да си търси квартира и намерил една празна къща. Оказало се, че тя се дава под наем за 30 лева от жената, която сега обитавала неговия апартамент само срещу 3 лева на месец. Благодарение на това разкритие той успява да си върне отново жилището.

"Таман оправихме тази работа и дойде идиотщината с кражбата на проекта ми!", ядосваше се тогава той.

На вуйчо му стана много неприятно, защото нямаше подкрепа от никого".

Тъжната история на прокуденото семейство потвърдиха пред "168 часа" и Моника и Евалдина - дъщерите на арх. Станков, които в момента живеят в Германия.

В подкрепа на твърденията си те изпратиха чертежи и снимки на макети, създадени от покойния им баща, които удивително

напомнят по

форма паметника

на Бузлуджа.

Оказва се, че въпреки че в наши дни името му не се среща почти никъде, арх. Станков е имал забележителни постижения както у нас, така и в чужбина.

Той произхожда от род на дърводелци, които в началото на ХХ век построили свой цех в столицата и благодарение на него доста се замогнали. За беда синът им Ерослав се разболял от туберкулоза. Но баща му, като по-заможен, го изпратил да се лекува в Алпите - в Австрия и Швейцария.

Там той не само се излекувал, а успял да завърши архитектура в Грац и се оженил за австрийка. Но като родолюбец се върнал със семейството си да живее в България.

В най-тежките години след войната за известно време отишъл на работа в Париж. Там му потръгнало като архитект и реализирал проекти за жилищни сгради. Заради смесения брак имал двойно гражданство, което му помагало да пътува свободно зад Желязната завеса. Но точно това станало и причина у нас в условията на тоталитарната система да набере сила и едно лошо отношение към него.

А и той си бил един прозападен възпитаник - купувал книги - и съвременни, и по-стари, всички на немски, и се стремил

да прокара и у нас модернизъм,

който към момента е бил актуален в Европа.

Докато работил в Париж, също успява да изгради връзки с водещи архитекти, обменя идеи и търси собствен оригинален стил за сгради с обли форми. Още тогава у него възниква идеята да проектира специфична сграда с функционален купол, който да бъде и лесен за изграждане. Учудващо за онези години, той дори успял да патентова оригиналната си идея.

"Връща се в България, където заедно със сестра си Костадинка, вече завършила за архитект у нас, дядо ми Любомир, който е икономист, и другия му брат Владимир Станков подават заявление за патент за този тип конструкции - разказва племенникът Ачков. - Технологията е уникална и може би като бързина на построяване почти няма аналог. При нея най-трудната част - куполът, който иначе трябва да се прави отдолу със специални сводове и скелета и постепенно бавно да се издига, при неговата конструкция се отваря като чадър и после се маха централният пилон."

Затова по-късно Станков успява лесно да убеди с оригиналния си проект и директора на тогавашната Главна дирекция "Български циркове" да го прокара

за сграда на

цирк в София,

която е завършена през 1962 г. Оценяват го и в чужбина. Още преди това подобна сграда по негов проект, но по-голяма, е създадена във Варшава. По принцип тези постройки са били предназначени за обществени зали, за театри и неслучайно след голямото земетресение в Скопие през 1963 г. като помощ нашето правителство дарява сграда по проект на арх. Станков, която може да се види и до днес в македонската столица.

С оригиналната си конструкция арх. Станков в екип със сестра си арх. Костадинка Мутафова и братята си Любомир Станков и Владимир Станков кандидатстват и за конкурса за строителството на центъра “Помпиду” в Париж. Във френската столица, заради иновационния му вид и по-лекия купол, техният, вече патентован, проект пожънал бляскав успех. И логично българите достигнали до финалната фаза, където се конкурират с една американска фирма.

В последния момент обаче, когато вземат билети за самолета и тръгват с документацията за финала, без всякакво основание чертежите на екипа са

задържани три дена на митницата у нас Така единствено заради изкуствено създаденото затруднение те губят и проектът е изпълнен от американците, вместо от българите.

Друга известна сграда на арх. Станков е концертната зала на Слънчев бряг. В продължение на дълги години в нея се провежда световноизвестният конкурс за естрадни песни "Златният Орфей".

Според разказа на наследниците на арх. Станков, конфликтът му с арх. Стоилов датира още от 50-те години на ХХ век. По това време завършилият в Австрия архитект е участвал в екипа, който строи ЦУМ в София. И в първия "социалистически" мол той се опитва да приложи наученото на Запад. По негово предложение е направена колонадата на масивната сграда. Идеята е била тя да стане като покрита улица за минувачите, както е било модерно и в другите големи европейски градове. Друго негово нововъведение е подземният паркинг. Той е първият за обществена сграда, построен у нас, и функционира и до ден-днешен.

"Той участва и в екипа по проектирането на ЦУМ през 50-те години - обяснява в тази връзка племенникът Ачков. Точно тогава се проявява и враждебното отношение на Стоилов, който, току-що завърнал се от Москва, се включва в проекта и изгонва чичо ми от него. Впоследствие съм виждал негови интервюта, в които той се хвали, че идеята за колонадата е била негова".

Арх. Георги Стоилов е един от най-известните ни архитекти. Сам или в различни колективи участва в проектирането на някои от най-знаковите сгради у нас. Той е част от екипа, оформил Ларгото в София – сградите на Партийния дом, хотел “Балкан”, Президентството и Министерския съвет. Други негови известни произведения са хотел "Рила" и хотелски комплекс “Орбита” в София, хотел “Интернационал” на Златни пясъци и др. В стила му от по-ранните години се забелязва съветско влияние – масивни структури с по-ръбести и остри форми.

Тъй като на 15 години е бил вече в Радомирския партизански отряд, през годините на комунизма Стоилов е заемал редица висши постове. Бил е главен архитект и кмет на София, министър на благоустройството, член на ЦК на БКП (от 1971 г. до 1990 г.). Депутат в V, VI, VII, VIIІ и IХ Народно събрание. През 1979 г. е назначен за председател на Съюза на архитектите, който ръководи в продължение на много години. Бил е също и председател на Международния съюз на архитектите. Носител е на редица престижни награди.

И все пак има ли днес доказателства,

че двамата архитекти са се познавали?

Според наследниците на арх. Станков те често са контактували през годините. Един от аргументите са запазените оригинални чертежи и макети, изработени от него. Те се съхраняват от роднините му и някои от тях наистина са идентични с монумента на Бузлуджа.

ВИДЕО: Архитект Станков заедно със семейството си след пристигането им в Грац, Австрия

Любопитното е, че за колегиалните им връзки през годините има и друго материално доказателство - облицовката на построения от арх. Стоилов хотел "Рила" в София. Тя може да се види и в наши дни и е от особен вид декоративен камък. Скулпторът Константин Ачков разказва, че по съвет на Станков материалът неслучайно е избран от Стоилов за сградата в центъра на столицата.

В личен разговор Станков споделил, че в родното му село Лешниковци, Трънско, има специфични червеникави риолити, които не се срещат на друго място и биха отивали на този тип обществено здание.

Стоилов харесал идеята и скоро в родното място на Станков започнали взривове и била създадена кариера за добив на красивите камъни.

В опит да изясни дали тази история отговаря на истината, "168 часа" се обърна към местни хора.

"Наистина в нашето село имаше кариера за добив на строителни материали. Сега вече тя не работи, но си спомням как оттук ги товареха и ги караха в цехове някъде към Владая за да ги дообработват", потвърди пред "168 часа" Николина Димитрова, кмет на село Лешниковци.

Характерният само за тази местност строителен

материал, с леки червеникави нишки, е описан и в научни трудове на геолози.

Роднините на арх. Станков разказват още, че идеята за гордостта на Стоилов - сградата на БНР, също възникнала след разговор между двамата. Стоилов все критикувал Станков заради кръглите форми, които използвал. На което Станков отговорил - Ами твоите пък като са ръбати?! И сега като си тръгнал, защо поне не направиш една пресечена пирамида, може и да я обърнеш, ако искаш. Ти ми даваш много добра идея, казал Стоилов и я реализирал в сградата на радиото.

И накрая - една от най-странните улики за познанството им се крие в самия проект за паметника на Бузлуджа. В творческите търсения на Станков за сграда тип "летяща чиния", така както са запазени в чертежите и макетите му, по средата е трябвало да има пилон. Арх. Стоилов също признава, че първоначалният му проект е бил с пилон по средата, който той впоследствие решава да изтегли встрани.

Завършеният през 1981 г. с пари събирани от целия народ монумент на историческия връх днес е в окаяно състояние. В годините след 1989 г. дори достъпът в него е забранен заради

опасност от рушащия се интериор

Въпреки това той продължава да привлича интерес.

В момента отново се повдига въпросът за неговата съдба в бъдеще. В тази връзка от застъпници на идеята за възстановяването му бяха поканени и представители на международни организации.

В същото време в своето обръщение към ЮНЕСКО близките на арх. Станков също

се застъпват за запазването му,

но при определени условия.

"Бузлуджа е най-главният паметник символ на българската комунистическа партия, преименувана сега на Социалистическа - пишат те в писмото си.

- Но обявявайки я за паметник на ЮНЕСКО, вие нанасяте огромна несправедливост - грях спрямо паметта на всички избити и репресирани от комунистическият режим в България. Не ни разбирайте погрешно.

Ние също сме за запазването и ремонтирането на тази прекрасна сграда!

Най-малкото защото тя е произлязла

от идеята на

нашия роднина

арх. Станков. Но сградата трябва да бъде ремонтирана като ОБЩОНАРОДЕН ПАМЕТНИК.

Истината трябва да се казва и трябва да се знае кой е истинският автор! Редно е да се напише:

“Построена по идеята на арх. Ерослав Станков. Осъществена под ръководството на арх. Стоилов”.

Какво мислят за пожара , при който изгаря Софийският държавен цирк през 1983 г. роднините на създателите му, четете в новия брой на в. "168 часа"

Коментара ()

Вашият коментар