В крайна сметка всички ние се борим с несъвършенствата на този свят, използвайки несъвършени средства. Жени, родили деца с увреждания, обвиняват правителството, системата, реалността на живота и жестокостта на лошия късмет, който е толкова несправедлив, че ти се иска някой да е виновен. Всъщност, човек трябва да приеме понякога факта, че животът е чудовищно неправилен, от гледна точка на това, което ни се иска на нас лично и на хората, които очакват съдбата им да се отнесе по-добре към тях. Счита с основание, че го заслужават - те и децата им. Но това не се случва. И никога няма да се случи, даже и да свалят всички правителства на света, включително и много по-добро от онова, което управлява България в момента. Няма да се обърне съдбата по такъв начин, че децата родени с увреждания да се родят отново в красота, нормалност и прекрасно здраве. Тъжен е този свят, майки, бащи и хора! А нима унищожените прекрасни, красиви и талантливи хора от комунистите не заслужаваха по-добра съдба? Но я нямаха. И много хиляди от тях са под земята, впрочем никой даже не знае къде са закопани, та близките им да ги оплачат и да потъгуват над гроба им. Впрочем, даже и повечето от тези техни близки вече са си отишли от този свят. Питам:

Кой е виновен за злощастията по този свят? Държавата?

Че това е просто отвратително и даже комунистическо по съдържанието си обвинение! Обществото им е виновно за личното им злощастие? Това просто няма как да е вярно. Класата на “щастливите”, които нямат болни в рода си, са виновни и трябва да плащат за моето нещастие, че имам болно дете? А онези, които са инвалиди от работа в мините, онези с рак и силикоза, онези които са родени без генетични малформации, но са ударени от съдбата по друг начин и от болести още в млада възраст, причинени от други причини, нямат право да се гневят на съдбата и не могат да искат специални права и привилегии, извън онова, което обществото е решило да им отреди в рамките на възможното в момента? Да не би заедно с черните фланелки, начело с Кутев, Манолова и Нинова, да не се тътрят и онези, които винаги искат специални права? Активните “борци”? Я, малко по-скромно! Та всички ние сме колективни жертви на това, че сме смъртни и че никой от нас няма да излезе от този живот, преди да плати цената на страдания, болка и загуби.