Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Конспирацията "Тесла": Как ще се промени светът, ако изоставим петрола

По всичко изглежда, че десетилетието, което започва от 2020 г., ще бъде на електрическите автомобили. Както многократно се е случвало в миналото, явно те са изобретението, което тотално ще промени света в близко бъдеще.

Тенденцията се потвърждава и от последните новини, които идват от водещите производители с успехи в създаването на достъпни коли на ток.

В тази връзка американската компания за електромобили “Тесла” е започнала да приема поръчки за по-евтина модификация на масовия си Модел 3. Цената на екоколата е 45 000 долара, като тя ще може да изминава около 420 км без презареждане. Това съобщи в туитър основателят на компанията Илон Мъск.

"Току-що пуснахме по-евтин Модел 3 със среден пробег и суперлесна нова страница за поръчки", похвали се Мъск. По думите му след федералните и щатските данъчни отстъпки в Калифорния автомобилът ще струва 35 000 долара, но много скоро с различни бонуси цената ще намалее до 31 000 долара. Версията на Модел 3 с по-мощна батерия, която може да изминава без презареждане около 500 километра, и по-добри динамични характеристики е 54 000 долара.

Интересното е, че революцията на "Тесла" с новите модели предизвика големите концерни да разработят свои електромобили, които в близко бъдеще се очаква да залеят пазара.

Освен положителния ефект за екологията и за климата на цялата планета намаляването на използването на изчерпаеми горива

ще пренареди драматично и политическата карта, смятат анализатори.

На първо място последствията ще доведат до един коренно различен свят от този, на който производителите на петрол се радват вече повече от век. Това ще сложи край на една индустрия, която винаги е била в растеж.

Според изследване на "Блумбърг" електрическите превозни средства биха могли да намалят търсенето на петрол с 2 млн. барела дневно още през 2023 г., а това би довело до спад в потреблението на горива, също както при петролната криза през 2014 г.

Страните от Близкия изток, традиционно разчитащи на ценната суровина за завидното си благосъстояние, няма как да не бъдат засегнати. В тази ситуация държавите с най-голямо производство като Саудитска Арабия, Ирак, Иран, ОАЕ, Кувейт, Катар, Бахрейн ще бъдат между най-тежко ударените. Те ще трябва бързо да се преориентират, като инвестират преди всичко в нови технологии. Водещите сили като

САЩ, Русия и Китай също ще загубят стотици милиарди

от такъв обрат и е много трудно да се прогнозира как това ще се отрази на баланса на силите в световен мащаб.

Но от друга страна, ползите за човечеството от масовото навлизане на електромобилите ще са неоценими. Една от най-важните последици е, че ще се сложи край на настоящите и бъдещите катастрофални конфликти заради петрола, които сега се увеличават.

Откакто петролът стана основно гориво, той се превърна в причина за някои от най-кървавите войни. Още след Първата световна война става ясно голямото стратегическо и военно значение на тази суровина. Жаждата за огромните печалби от петрола примамва правителства и компании да действат далеч отвъд границите на своите държави. Американски, британски и френски мултинационални гиганти правят всичко възможно да се доберат до чуждите нефтени залежи. Без колебание подкупват или направо

свалят правителства в Африка, Азия и Латинска Америка, за да контролират ценната суровина.

Едно е сигурно: докато главоломно растящото търсене се сблъсква с намаляващите запаси, ще ставаме свидетели на все по-чести и кръвопролитни петролни войни.

На всичкото отгоре тази индустрия е един от най-нестабилните бизнес сектори, доста податлив на разрушителни ценови промени и напълно зависим от корумпирани, деспотични "нефтени държави" с неясно бъдеще. На фона на това събитиятa в Близкия изтoк напоследък излизaт извън кoнтpoл, a зaплaxaтa oт вoйнa мeждy Cayдитcкa Apaбия и Иpaн изглeждa вce пo-peaлнa. Ho кaквoтo и дa ce cлyчи - кoнфликтът мeждy двeтe дъpжaви щe бъдe нeкoнтpoлиpyeмo бeдcтвиe зa peгиoнa и зa cвeтa. А заплахите от такъв неблагоприятен сценарий са перманентни. Така например оcнoвнитe пpoизвoдитeли нa пeтpoл oт OПEK, кoитo ce нaмиpaт в Пepcийcкия зaлив, изнacят пoчти 20% oт cвeтoвнoтo cнaбдявaнe c пeтpoл пpeз Opмyзкия пpoлив. Пpoтoкът, кoйтo e шиpoк caмo 34 мили в нaй-тяcнaтa cи чacт, e paзпoлoжeн мeждy Иpaн и Oмaн. B cлyчaй чe избyxнe вoйнa мeждy Cayдитcкa Apaбия и Иpaн, тoзи ключoв мopcки път лecнo мoжe дa бъдe блoкиpaн, което ще доведе до невиждан колапс на световната икономика.

Последните три пъти, когато производството на петрол се срина - арабското петролно ембарго през 1974 г., иранската революция през 1979 г. и войната в Персийския залив през 1991 г., - покачването на цените доведе до световна рецесия.

В същото време количеството нов петрол, което се открива всяка година, намалява — върховата година е била 1960-а и оттогава насам се отбелязва спад. Като се има предвид, че петролът не може да се произвежда, без преди това да бъде открит, в даден момент производството на петрол в света

неизбежно ще достигне своя максимум

и също ще започне да намалява. А това съвсем не са най-добрите условия за една глобална икономика, която зависи от евтиния петрол.

На места като Борнео, Камчатка и Нигерия, в шелфа на Флорида и Южнокитайско море, в Аляска и Чад международните енергийни компании внимателно изследват недрата на земята и дъното на океана в търсене на следващите големи петролни и газови залежи. А по целия свят дипломатическите, икономическите и военните стратегии на почти всяка държава продължават да се подчиняват на една основна цел - да се запази постоянен

достъпът до стабилни енергийни доставки

В миналото в името на стабилизирането на доставките на петрол са извършени множество грешки. Те изкривяват политиката на цели региони, като заздравяват позициите на корумпирани правителства. На този принцип са се крепили много диктаторски режими в Азия, Северна Африка и Южна Америка и без него вероятно нямаше да се появят такива чудовища като Муамар Кадафи, Саддам Хюсеин и дори Осама бин Ладен.

За в бъдеще, ако се запази статуквото на петролозависимата икономика може да се очаква развитието на още по-тежки конфликти. Картината е много мрачна, тъй като освен в Персийския залив войни и размирици заради нефтени полета в близко време заплашват Кавказ, Китай, Япония, Арктика, Нигерия, Русия и Венецуела. Извън опасност не е дори и Антарктика, където търсенето на нефт вече надделя над всякакво благоприличие и съгласие за запазване на природното наследство.

Всъщност в Кавказ вече станахме свидетели на прелюдията към назряващия по-голям и по-сложен конфликт. След години на напрежение между Руската федерация и Република Грузия накрая се стигна и до военни действия.

В резултат на недекларираната война беше прекъснат потока на нефт и газ по тръбопровода Баку - Тбилиси - Джейхан и тръбопровода в Южен Кавказ. В резултат на това икономиката на Азербайджан се срина заради напрежението и избухнаха граждански вълнения. Армения се възползва от гражданската война, като възбуди конфликт за арменския етнически анклав в Нагорни Карабах в Азербайджан. Армения анексира анклава, както и части от Западен Азербайджан, включително секции, които съдържат важни части от двата тръбопровода.

Икономиката

на Турция

също пострада

поради проблеми с енергийния поток.

Това на свой ред предизвика конфликт между турското правителство и Кюрдската работническа партия, която обяви автономия на югоизток. Турското правителство, подпомогнато от шиитските фракции на новото иракско правителство, притеснено от укрепването на кюрдските партии в Багдад, изпрати военни части. Това в крайна сметка сложи край на петгодишното примирие с кюрдската работническа партия.

ЕС замрази преговорите за присъединяване на Турция, което остави южната ни съседка в орбитата на Близкия Изток. Силата и влиянието на Иран в региона нарасна, а ясната му подкрепа за шиитите в Ирак сложи край на опитите за иракско национално обединение. В крайна сметка всичко това доведе до

засилване на терористични групи

и създаването на ИДИЛ.

По подобен начин горивата създадоха взривопасна обстановка и в Далечния Изток. Най-големите петролни резерви в Китай се намират в района Синдзян в северозападната част на страната. Едва ли е случайно, че точно там между уйгурското малцинство се заражда и разраства панислямистко и пантюркско сепаратистко движение.

Конфликтите между сепаратистките организации и полицията всъщност бяха заради контрола над нефтопровода между Синдзян и Шанхай, който е ключов за икономиката на Китай.

Това доведе до състояние на гражданската война в района и намали производството на петрол в Китай. Вероятно затова някои анализатори допускат, че уйгурските бунтовници са подпомагани и от “Ал Кайда” и талибаните в Пакистан и Афганистан.

В крайна сметка Китай се принуди да увеличи вноса на руски петрол и стимулира усилията за намиране на алтернативни източници на енергия.

От друга страна, пак заради залежи на изчерпаеми енергийни ресурси, в продължение на повече от две десетилетия нараства и

напрежението между Китай

и Япония

То се разгорещи особено, когато Токио обвини Пекин, че извлича нефт от японската икономическа зона.

Япония претендира за зоната съгласно Конвенцията на ООН за морско право, която позволява на крайбрежните държави да претендират за икономическа зона, простираща се до 370 километра от бреговете им. Япония и Китай са страни по това споразумение и затова Пекин претендира за областта на основание на Женевската конвенция от 1958 г. за континенталния шелф. Тя позволява на крайбрежните държави да разширяват границите си в рамките на своя континентален шелф.

Петролът сее раздори и в Африка. С откриването на нови петролни находища най-бързо нарастващата по население Нигерия би трябвало да бъде ключов играч в развитието на континента. Политическите сътресения обаче спират инвестициите. Случайно или не, около най-важните петролни артерии се появяват въоръжени партизански групировки, които искат да контролират достъпа до тръбите. Тръбопроводният вандализъм отдавна е проблем в Нигерия. Пожарите и взривовете в нефтопроводите са станали ежедневие в африканската страна. Според външни наблюдатели организираната престъпност контролира почти напълно износа на петрол. Заради това добивът продължава да е нисък и Нигерия не може да се превърне в сериозен играч на международната сцена.

Проблемът е, че нефтът все още е сред най-големите източници на енергия на Земята. Той осигурява 30% от общото потребление на енергия заедно с въглищата (30%) и природния газ (24%).

Отделно списъкът с индустриалните продукти от първа необходимост, които се правят от него, все още е доста дълъг - почти всички пластмаси, бои, лекарства, медицинска апаратура, детски играчки, химикалки и дори гръдни имплантанти.

От тази гледна точка появата на електромобилите ще е наистина първият по-сериозен удар срещу този конфликтен и суперпечеливш бизнес.