Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Участници в протеста на 24 май 1943 г.
свидетелстват пред “168 часа”: Тодор Живков го нямаше на демонстрацията за
спасяването на евреите

Водел ли е Тодор Живков акцията в защита на евреите на 24 май 1943 г.?

"168 часа" откри една от малцината живи участници, която добре помни всичко, случило се тогава. Освен това тя е била семеен приятел с Бети Данон, която е сред главните организатори на акцията. Затова голяма част от фактологията по организацията я знае лично от нея. Разполага и с писмо, в което Бети Данон й описва всичко, което си спомня. Написала го, когато вече била на 90 години.

"Точно тогава Тодор Живков бе в Говедарци при жена си, която там бе участъков лекар - обясни пред "168 часа" д-р Стела Аструкова . - В случая

Живков няма участие

и не беше на манифестацията, нито я е водел." Според нея с този въпрос много се спекулира, защото Живков има своите заслуги.

"По това време той бе секретар на районния комитет на Ючбунар, където бе концентрирана еврейската общност - допълва тя. - От тази гледна точка той има своите заслуги, но не и за този ден".

Според нея е участвал в други акции, организации и мероприятия, но в тази не.

"Не мога да кажа, че тази манифестация бе най-важната - обяснява Аструкова. - Всичко беше важно. В случая това е едно

забележително мероприятие,

след като през април бе започнало изтребването във Варшавското гето. Дотогава друга подобна

мащабна антихитлеристка акция

не беше провеждана."

На въпрос какви са заслугите на Живков конкретно по спасяването на евреите, Аструкова не успя да влезе в конкретика.

"Нас ни изселиха и не съм присъствала, нито съм участвала в други мероприятия, но той като секретар не може да не е участвал в организацията им. Факт е, че от 24 май до края на месеца в София вече нямаше евреи, защото всички бяхме изселени."

На въпрос дали Бети Данон е знаела нещо повече за приноса на Тодор Живков, Аструкова казва, че тя също не го е споменала в писмото си. Вероятно защото след голямата акция в София вече и тя е била сред изселените.

Възможно ли е Живков да е участвал в мероприятията по спасяването на евреите преди 24 май 1943 г.?

"Не знам дали е участвал", обясни Аструкова. Според нея това е логично, защото е имало много акции.

Според нея акцията е организирана от Окръжния комитет на Българската работническа партия (комунисти). По това време тя вече

имала голямо влияние Причината е рязкото обедняване на населението - цялата реколта се изнасяла за Германия, а хората получавали купони за продукти, придружени с 300 грама клисав хляб. Имало дни, в които нямало дори и хляб, а само картофи. Според Аструкова това е обяснението за нарастващото влияние на БРП-комунисти. Според спомените й, които тя потвърди, че са точни и разреши да бъдат публикувани, през втората половина на месец май 1943 г. се възобновяват слуховете, че започва депортацията на евреите. Немците са преодолели стреса след разгрома им при Сталинград, а отзвукът от акциите, организирани от Димитър Пешев вече е позаглъхнал. В същото време всички се притесняват, защото българското правителство е поело ангажименти към Хитлер "за окончателно решение на еврейския въпрос". Отделно към 23 май все по-голяма част от евреите получават бележки в 5-дневен срок, само с багажа, който могат да носят, но не повече от 30 кг, да заминат за посочените в заповедта градове.

Аструкова признава, че всички са били страшно притеснени, тъй като българското правителство вече е изпратило на смърт 11 343 евреи от новоприсъединените земи. За общността бил съвсем естествен изводът, че и те ще последват трагичната им съдба.

Според нея работник в печатницата тайно изнася едно от съобщенията, с които евреите се известяват за предстоящото изселване и го предава на секретаря на комунистическата партия Методи Шатаров. Задачата е възложена на члена на Окръжния комитет Вълка Горанова.

Тя обаче

не успява да се

свърже

със секретаря на районния комитет

Тодор Живков и предупреждава Бети Данон и Берта Калаора.

Централната синагога е затворена, защото ръководството се плаши, че щом са замесени комунисти, значи ще има големи кръвопролития. Затова протестиращите се отправят към ючбунарската синагога. В един момент, според Стела Аструкова, там се събират 10 хил. души.

Някои от евреите в синагогата молят равина Даниел Цион да призове за спиране на протеста, за да няма кръвопролития, но той казва: "Където е народът ми, там съм и аз" и оглавява манифестацията.

Участват предимно жени, деца и старци, тъй като мъжете вече са в еврейските трудови лагери.

Според спомените на Бети Данон жените не са се уплашили нито от конната стража, нито от полицейските коли, които блокират квартала.

Как е реагирала царицата, четете в хартиеното издание.