Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

В края на 30-те години на ХХ век публичните домове са закрити, а жриците на любовта - принудени да работят по частни квартири, които са собственост най-често на вдовици и самотни възрастни дами със съмнителна репутация. Ето няколко примера:

През май 1938 г. в залите на Софийския областен съд се гледа едно твърде интересно дело срещу дърта сводница от квартал "Коньовица". Старата госпожа се казва Ирина Попова. Тя е доста пълничка и на преклонна възраст.

Притежава малка едноетажна къщичка с три стаи, които любезно предоставя на млади момичета и техните кавалери. Това продължава през цялата 1936 г. В началото на следващата година срещу бабката са подадени сигнали за извършващите се в нейната къща "безсрамия". На 26 февруари късно вечерта полицаи правят внезапна проверка и се натъкват на групов секс между три момичета и двама младежи. Оргията е прекратена, а старата госпожа - арестувана.

Пред съда Ирина Попова отрича категорично да се е занимавала със сводничество. Формулировката, с която се опитва да се измъкне, е, че предоставяла стаи под наем на жени, но не се интересувала от личния им живот. Подобно обяснение в днешно време звучи повече от нормално, но преди седемдесет години не е било уважено от правораздавателните органи. Тогавашните

неписани норми

изискват всеки гражданин да бди и да докладва за всяко нарушение на обществения морал. Клиенти на квартирата и съседи, привлечени като свидетели, потвърждават, че помещенията са ползвани за удоволствия, а младите дами топят госпожа Попова за това, че прибирала половината от хонорарите им. Поради преклонната възраст на жената съдът проявява снизхождение, като я осъжда само на 6 месеца затвор.

Година по-късно, в началото на май 1939 г., Софийският областен съд произнася поредната присъда срещу покровителка на любовта. Подсъдимата е Донка Иванова. През 1933 г. тя остава вдовица. Преди това е била домакиня. Донка Иванова бързо осъзнава, че апартаментът не е само място за живеене, а може да бъде и стабилен източник на доходи. След кратко проучване на пазара на любовта тя започва да организира интимни срещи в жилището си. Това продължава пет години, докато в един прекрасен ден възмутени съседи подават донос в полицията.

Същата вечер ченгетата организират внезапна проверка и набарват в апартамента на вдовицата лицата Тодор Влайчев и Грация Аврам Мариус да извършват "неблагоприлични действия". В участъка двамата си признават за грехопадението. Последната дори разкрива причините, които са я подтикнали да продава тялото си. Тя била вдовица с четири деца и нямало друг

начин да ги изхранва.

Половината от хонорара отивал в джоба на хазяйката. Събраните доказателства са достатъчни за възбуждане на наказателно дело. Трето наказателно отделение на Софийския областен съд признава подсъдимата Донка Иванова за виновна и я осъжда на 2 г. затвор и 20 000 лева глоба на основание член 25 от Закона за борба с венерическите болести.

Описаните случаи се отнасят за по-ниските етажи на социалната йерархия, но сред сводничките има и такива, които са се измъкнали от калта и работят само с едри риби. За тях сводничеството не е начин за оцеляване, а сериозен бизнес. Те притежават луксозни жилища в идеалния център, където предлагат само "висококачествена стока".

Такава е госпожа Цачева. Тя е родена в Пловдив, но притежава голям апартамент в центъра на София. Облича се елегантно по последна мода. Носи скъпи кожи от редки животни и златни накити. Ползва маркови парфюми. Движи се само с луксозни автомобили. Столичният хайлайф я познава добре. Костюмирани господа разчитат на Цачева да им осигури дискретно стойностна женска плът. Елитни дами пък очакват от нея да им намери расови жребци.

В началото на 1940 г. при проверка в дома на Цачева полицията залавя 7 жени и 5-има мъже.

Сред тях има депутати, банкери, актриси и други видни личности. 36-годишната собственичка на апартамента е арестувана и интернирана в Неврокоп. През май същата година е доведена отново в София и е изправена пред съда да отговаря по обвинение в сводничество.

В съдебната зала сводницата Цачева отрича предварителните си показания, с които признава извършеното нарушение. С граничещо с наглост хладнокръвие тя разправя, че често канела на гости жени, но без мъже. Свидетелите обаче дънят елегантната мадам. Някои се съгласяват да си признаят всичко пред съда срещу обещанието да не се вдига много шум, за да нe им накърнява репутацията.

Намират се и други доказателства. Оказва се, че госпожа Цачева набирала клиенти, като пускала обяви във вестниците, че дава стая под наем за сам господин. По този начин си осигурявала платежоспособни посетители. В крайна сметка съдът е безкомпромисен. Сводницата получава три години затвор, което е рекордна присъда за подобен род престъпления.

Въпреки твърдите мерки, които властите вземат, частните квартири за платена любов в страната непрекъснато никнат като гъби след дъжд. Тогавашните вестници почти ежедневно публикуват съобщения за подобни гнезда на разврата, в които добре охранени госпожи

пълнят гуши

на гърба на млади момичета,

принудени от мизерия да продават телата си.

Световната практика показва, че явлението не може да се изкорени с административно-полицейски средства. Колкото и неприемлива да е за обществото, проституцията винаги ще съществува, защото запълва една вечна пазарна ниша. Затова в интерес на всички е тя да се развива на светло и при ясни правила, а не да се забранява и по този начин да се превръща в неконтролируемо криминално явление.