Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Вече 8 години Русия задържа незаконно останките от полския президентски самолет Ту-154. Русия винаги е имало какво да крие

Вече осма години Русия задържа незаконно, в нарушение на Международната конвенцията за гражданската авиация (Чикагската конвенция), останките от полския президентски самолет Ту-154, който катастрофира край Смоленск на 10 април 2010 г. Затова и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) в Страсбург прие специална Резолюция, осъждаща това виновно поведение на руската страна и настояваща останките от самолета да бъдат върнати незабавно на полската страна.

Припомням, че на 10 април 2010 г. полски самолет с 96 души на борда, сред които президентът на страната Лех Качински и съпругата му Мария Качинска, членове на парламента, правителството, висшето военно командване, представители на духовенството – почти целия държавен и политически елит на Полша, се разби при подход за кацане на летище „Северное” край руския град Смоленск. Всички пътници и екипажа загинаха. За тази трагедия вълнуващо разказва игралният филм на режисьора Антони Краузе „Смоленск”.

Полската делегация пътува за Смоленск, откъдето е трябвало с автомобили да стигне до Мемориала на жертвите на едно от най-големите съветски престъпления – масовите разстрели на полски военнопленници и интелектуалци в Катинската гора осъществени от НКВД през пролетта на 1940 година. Освен разстреляните военни – генерали, офицери и редници, сред зверски убитите и нахвърляни в ровове в Катинската гора, са 7 армейски свещеници, 131 бежанци, 43 служители, 20 университетски професори, 300 лекари и санитари, няколко хиляди адвокати, инженери и учители; повече от 100 писатели и журналисти. Съветските главорези по заповед на Сталин са избили общо близо 22 000 полски граждани.

Полската делегация е трябвало да отдаде почит на жертвите. Но сама става жертва на престъпление. Първоначалната версия на руската страна е, че самолета е катастрофирал, заради гъстата мъгла и неправилните действия на екипажа. Към нея полската комисия допълни, че действията на руските диспечери са били неудовлетворителни, а техническото оборудване на летището не е било на нужното ниво. Стана ясно, че диспечерите – поради непрофесионализъм или поради друга причина, са отклонили самолета от пистата на летището.

През април тази година полската страна инициира ново разследване. Според установените данни, експертите заключават, че на борда на самолета е имало няколко взрива и той е започнал да се разпада още във въздуха. Разследването обаче не може да бъде завършено, тъй като руската страна отказва да предаде черните кутии на самолета, част от отломките, както и други улики.

Затова и се стига до Резолюцията на ПАСЕ. В нея се призовават руските власти да се въздържат от нови действия на мястото на катастрофата, които може да се разглеждат като оскверняване. Поведението на руската страна се определя като оскърбително и провокативно. Според международното право Москва е длъжна да върне на полската страна всички отломки от самолета. Но повече от осем години след трагедията руските власти отказват да направят това. Същевременно има доказателства, че се заличават следите от трагедията чрез „ремонтни дейности” на Смоленското летище. Затова и френският парламентарист Андре Гатолан твърди, че това поведение на Русия означава, „че тя има какво да крие".

Русия винаги е имало какво да крие. Много престъпления е извършила тя в своята история. Безброй са престъпните действия на руски и съветски държавници, партии, военни лица, специални служби. Много от тези престъпления са срещу славянски и християнски, а някои и православни, народи – поляци, чехи, словаци, българи, украинци. Продължаващият отказ на руската страна да върне на Полша останките на катастрофиралия полски самолет край Смоленск е също престъпление. Поради този и много други случаи на съветски и руски престъпления, светът не вярва вече за нищо на Русия. Както и не повярва на тезата, че Кремъл няма нищо общо с терористичния акт в Солсбъри, когато трябваше да бъде убит един руски гражданин и неговата дъщеря. Както и не приема за чиста монета действията на Русия в Сирия. Както и осъди Русия за нейната агресия срещу независима Украйна и справедливо въведе санкции на свързаните с това престъпление лица и организации. Както и никой нормален човек не приема лъжата „Крим наш!”

Приемат лъжите на руската политика само ненормалниците, обърканите от руската пропаганда умове, бездуховните и безсърдечните хора, лишените от чувство за справедливост, чест и морал. И в тази връзка, изправени пред факта, който е предизвикал реакцията на парламентаристите от Съвета на Европа, е редно за пореден път да си зададем въпроса: а какво правим „ние с гайдите”? Къде сме ние? Още ли ще се братосваме с политици, които са ампутирали съвестта си и на черното казват бяло. Защото народната мъдрост справедливо говори: с каквито се събереш, такъв ставаш.

Спомняме ли си какви престъпления извършиха у нас комунистите, когато се събраха с „братушките”. Пред тях бледнее дори Катинското клане. Спомняте ли си колко години и усилия бяха необходими, докато се разкрие истината за комунистическите престъпления у нас – убийствата по съветски образец – без съд и присъда, зловещият антинароден „Народен съд”, концлагерите, депортациите, репресиите срещу „бившите хора” и „инакомислещите”. Колко години бяха необходими, за да се приема закона, с който БКП бе обявена за престъпна организация. А как символите на тази престъпна организация продължават нагло да се демонстрират и днес!? И президентът си затваря очите, понеже коремно на лост той може да прави и със затворени очи! И правителството си затваря очите. Заето е с усвояване на еврофондове, с ремонти на ремонтите, къде ще ти гледа някакви си петолъчки, сърпове и чукове. МВР не схваща дори за какво говоря.

А говоря затова,че няма две истини за комунистическия режим. Има само една истина – престъпен режим, както у нас, така и в родината му. Затова и не се оправя България. Защото много нашенци не искат да погледнат истината в очите, не искат да живеят с нея. Предпочитат блатото на лъжата. Там, в него, те се чувстват по-добре, като на кални бани в спа-център. Живот в блато и мизерия от любов към „братушките”! „Хак им е”, както би рекъл Иван Вазов.

*От фейсбук