Убийството на Виктория Маринова поражда у мен следните въпроси: Защо сме на 111-то място по свобода на словото в света и последни в Европейския съюз, на стотно място в класацията за щастие, долу горе в челните места по неграмотност в ЕС, включително по медийна НЕграмотност.

От една страна имаме някакъв изверг без капчица съзнание, унищожил за минути една красива жена с дете, работа, професия.

От друга си пускам на Трета програма и там едни ВИП брадъри хънкат и мрънкат. Това са хора, които правят предавания, пишат книги, пеят песни...И виждаш как спят и се чешат, вдигат щанги, карат се за някакви риби, наритват един гримьор и това е великият им заговор, да му свият юргана и да му кажат, че е мишка. За да си отмъстят.

И общо взето разбираш, че това са едни безгласни букви, които някои ни е сложил да гледаме, четем, да им пеем песните, а те самите няма какво да кажат, не смеят да гъкнат за себе си, щото кой крал, кой се отчитал, кой прекарал другия, кой с кого спал....всеки си знае.

Едни тотално безинтересни хора, слабо волеви, тихички, но хитрички, без собствено мнение по важни въпроси, да не се забелязват извън това, което им е поръчано да ни поднесат, постна манджа с грозде, интелектуалци на конюктурата с малки изключения, които едно време просто са наричали кралски шутове. И дори да не е така, това ни дават по телевизията. Хора с инстинкти, но без концепции, без талант, без възможности.

Всичко се върти около едното ядене, пушене, пиене. Дори и любов няма. Тогава няма как да очакваме да има качествено слово, песен, журналистика, бизнес и хората да са щастливи, свободни и независими, и да чувстват, че живеят добре в България.

Щом ВИП-овете са посредствени, посредствените стават животни. Нещо като луксозните стоки, които се изместват в графата според нашите възможности. За някои салама е лукс, други имат салам, но Мерцедеса(или Свободата) са лукс.

*От фейсбук