Трябваше да взема едно удостоверение от кадастъра.

Нареждам се, изчаквам си реда - жената зад тезгяха ме поглежда мило и изгуква:

“Ами то не е готово”

“Защо бе джанъм, питам аз , не е готово като го платих за 5 дена да стане. Вашата колежка ме предупреди да дойда все пак 2 - 3 дена по късно тоест 8 дена, а аз идвам на 10тия и пак не е готово ?”

“Ми нямаме хора, отрязва ме, дръпнете се от гишето”

Дръпвам се и се оглеждам. Служителки, служители пъплят насам - натам, охрани и прочие.

И се сещам как завчера мой приятел ми се оплака, че в държавната структура в която той работи административно - управленския персонал надхвърлил 600 човека. А когато той започвал работа бил 150.

И веднага ми дойдоха на ум думите на Георги Русев от “Дом за нашите деца” относно административно-управленския персонал:

“АУПто -казваше той - е отрязаната вена на едно предприятие. Аупчиците тичат наоколо и единствената им грижа е тази вена да не зарастне. Главни специалисти, ама може ли да съществува такава щатна единица главен специалист? Щом се е хванал с една работа всеки човек е длъжен да бъде специалист. Аупчиците са като копринените буби, белички, тихи и храната все навреме да им се донася. Обаче бубата яде черница и прави коприна, а те ядат чиста печалба и нищо не правят.

АКО КОЛЮ ФИЧЕТО ИМАШЕ ЧЕТИРИМА ЗАМЕСТНИК ДИРЕКТОРИ, МОСТА ПРИ БЯЛА ОЩЕ НЯМАШЕ ДА БЪДЕ ПОСТРОЕН”

*От фейсбук