Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Убиецът на Джон Ленън иска свобода, за да харчи милионите си

Марк Чапман натрупа добри пари от писането на книги и даването на интервюта и след 37 години в затвора се кълне, че си е платил достатъчно за жестокото престъпление

Великият музикант реагира изненадващо бързо, когато вижда дулото на пистолета и хуква към входа на къщата си. Само че щастливите развръзки са запазена марка за филмите. В реалността шансът винаги е 50 на 50, двете страни на една монета и дали ще оцелееш зависи единствено и само от това дали ще се падне ези или тура.

На 6 декември 1980 г., малко след 22,45 часа, Джон Ленън губи съдбоносната игра за собствения си живот. Той тича с всички сили към спасението, но куршумите са по-бързи от него. Четири парчета смъртоносно олово попадат в тялото му, въпреки че стрелецът не е професионалист и ръката му трепери от силното напрежение. Животът е ези и тура.

Бийтълсът се бори за живота си още 15 минути и дори е в съзнание в линейката, но умира в болницата, за да се превърне в легенда за вечни времена. Убиецът му Марк Дейвид Чапман също придобива световна популярност. И то не само заради жестокия си акт, а и заради поведението преди и след като убива идола на няколко поколения.

Сценарият на убийството безспорно е също толкова вълнуващ, колкото и екзекуцията на Джон Кенеди, загинал от пушката на Лий Харви Осуалд. И в двата случая става дума за личности от световно значение, които загиват на върха на славата при обстоятелства, които дават шанс за създаването на десетки и дори стотици конспирации.

Всички сте чували, че Кенеди всъщност е убит от руснаците, от ЦРУ или дори от извънземните, които принуждават Осуалд да грабне пушката. Много сходни фантасмагории се раждат в мозъците на конспираторите, които са убедени, че влиятелна организация или спецслужба принуждава Марк Чапман да изстреля пет куршума по музикалния идол.

Той самият лежи в затвора от 1981 г. досега и поне до този момент никога не се е оправдавал с извънземните. Чапман говори за демони, които са го принудили да убие Ленън, и се хвали, че зад решетките се е преборил с тях. Убиецът на цяла една епоха в музиката се кълне, че е осмислил своята грешка, изплатил е дълга си към обществото и е готов да се опита да изживее достойно дните си на свобода и далеч от медийното внимание. Поне така твърди убиецът в писмата, които праща до американската комисия, която отговаря за предсрочните освобождавания. От 2001 г. насам праща молби да бъде освободен на всеки две години. Това му позволява законът и това прави той.

Тази година беше отхвърлена поредната му молба и Чапман ще трябва да чака до 2020 г., за да се опита отново да се измъкне от пандиза. Ако постигне целта си, той ще излезе на свобода като един доста заможен човек в разцвета на силите си. След 2 години убиецът на Джон Ленън ще бъде на 65 години, което означава, че при добро стечение може да поживее дълго и да харчи парите си на воля. Откъде са парите ли?

Да, Чапман работи в затвора, но там плащат малко и не може да се забогатее. За сметка на това един от най-известните убийци на нашето време е прибрал огромни суми пари, за да даде няколко знакови интервюта за известни журналисти. Съавтор е на книга за убийството, която също се превръща в бестселър.

На практика успява да осребри всяка своя дума по случая, но това е нормално на фона на огромния интерес към случая. Феновете на Джон Ленън хищно изследват всяка една секунда от последните 24 часа живот на техния кумир. За него денят е като всеки друг. Размотаване сутринта, а след това поредното планирано интервю. На тръгване за него Ленън е пресрещнат от свой фен пред жилището си в "Дакота билдинг" в "Сентръл парк". Невзрачният човечец бута в ръцете на бийтълса плоча с последния му албум "Double Fantasy" и музикантът я подписва с името си и датата. После се усмихва на мъжа срещу него с въпроса: "Има ли нещо друго?" и продължава по пътя си.

В този момент Марк Чапман държи пистолет в джоба си, но не се престрашава да стреля. Страхът сякаш го сковава и това не е ново усещане за него. Преди това на два пъти прави план за ликвидирането на музиканта, но в последния момент сам проваля собствената си организация. След пропуснатата възможност Чапман пак можеше да се разколебае или да го удари такси в "Сентръл парк", но той остава пред жилището на великия музикант и няколко часа по-късно слага край на живота му.

Публиката е развълнувана преди всичко от действията на убиеца, след като стреля. Вместо да налапа дулото и да сложи край на своя мизерен живот или да избяга, той остава на местопрестъплението.

Портиерът на луксозната сграда, в която живее Ленън, първи реагира след убийството и се хвърля да избие пистолета от ръката на нападателя. Не среща никаква съпротива. Чапман присяда на стълбите, отваря книжката "Спасителят в ръжта" и потъва в света на Селинджър.

По-късно в съда също толкова спокойно чува присъдата си - от 20 години до живот.

Това означава, че първите 20 години са му гарантирани при всички случаи, а след това може да се бори за свободата си. Напълно е възможно да изгние зад решетките, но има и шанс да се измъкне след още две години, за да се убеди със собствените си очи колко много се е променил светът от 1980 г. досега.

По време на делото адвокатите на Чапман правят всичко по силите си да го убедят, че най-добре е да се изкара луд, което ще го спаси от евентуална смъртна присъда. Клиентът им категорично отказва да се прави на невменяем. В очите му наистина се появява луд блясък всеки път, когато започне да разказва, че обяснението за неговите действия се крие в любимата му книга "Спасителят в ръжта".

През останалото време се държи достатъчно разумно, за да убеди съдебните заседатели, че може да носи отговорност за действията си.

Популярността на Ленън, съчетана със странните действия и думи на убиеца му, съвсем естествено вълнуват хората по цял свят, което настървява медиите. До 1992 г. журналистите се осланят повече на слухове и собствени интерпретации. 12 години след екзекуцията CNN и Лари Кинг плащат солено, за да покажат на света версията на самия Марк Чапман.

"Защо го направих ли? Не знам. Тогава сякаш страдах от шизофрения. В тялото ми живееше друга личност, на която не можех да се противопоставя. Чувствах се нищожен, сякаш на този свят не съществуваше лицето Марк Дейвид Чапман. Бях се изгубил в собствената си черупка. Исках да стана нещо важно, Лари", заявява Чапман пред Лари Кинг.

В същото интервю той охотно разказва подробностите около самото убийство. Описва Ленън като усмихнат човек, който се отнася приятелски с него, докато Йоко Оно се прави, че не го забелязва.

"Когато се върнаха от интервюто, покрай мен първо мина Йоко Оно и аз я поздравих. Въобще не ме погледна. След това самият Ленън ме подмина и може би се досети, че по-рано през деня ми е дал автограф. Стрелят и видях, че всички куршуми попаднаха в целта. Той се свлече на земята, а жена му се разпищя и хукна нагоре. Не я обвинявам, сигурно и аз щях да постъпя така на нейно място. После сякаш цялото съдържание изтече от тялото ми. Просто си стоях там, с пистолет в ръка, докато не дойде портиерът Хосе и не го изби от ръката ми. Беше доста смело да се хвърли по този начин срещу въоръжен човек, но аз нямах желание да правя повече злини", разказва още Чапман в легендарното интервю.

Лари Кинг го пита дали не се е отчаял от мисълта, че може никога да не излезе от затвора. Събеседникът му твърди, че не мисли за бъдещето. По това време той е излежал 12 години от сигурната си двадесетгодишна присъда и пред Кинг твърди, че е използвал времето, за да се сдобри с Бог.

"Когато застрелях Ленън, се бях отвърнал от него. След това го приех отново в сърцето си. Той не одобрява действията ми, с които причиних толкова много болка. Но Бог ми прости и отново се обърна към мен. Това е най-важното", отсича Чапман от затвора "Атика" в щата Ню Йорк, където живее вече 37 години. Това е един от най-охраняваните и зловещи пандизи в САЩ. Именно тук на 9 септември 1971 г. 2200 затворници взимат за заложници тридесетина надзиратели с искане за по-добри условия на живот. Спецчастите нахлуват и започва истинска война. Загиват 29 затворници и 10 надзиратели. След това условията се подобряват, но пак не е място, на което би искал да преживееш остатъка от живота си.

"Едно от хубавите неща на "Атика" е, че затворниците с тежки присъди лежат в самостоятелни килии. Моята прилича на клетка, но нямам право да се оплаквам. Работя, храня се добре, нямам проблем с надзирателите. Често си пиша с хора отвън. Не са точно мои фенове, но искат да чуят какво имам да им кажа", разказва още Чапман.

Колкото и да твърди, че му е удобно вътре, той иска навън. През 2020 г. ще се пробва пак. Шансовете му за успех изглеждат минимални, но кой знае... Животът е ези и тура.

Коментара ()

Вашият коментар