Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Македонците с поредна историческа грешка

Референдумът в Р Македония бе бойкотиран от мнозинството от македонските граждани. Това означава, че те не приемат, както договора от Преспа, така и предложението за членство в НАТО и ЕС, чрез приемането на този договор.

Разбира се, винаги може да ми се възрази, че те не приемат само договора, но нямат нищо против ЕС и НАТО. Само че договорът от Преспа имаше за цел да сложи край на една македонска лъжа – за античния произход на тези, които в миналото сме имали основание да наричаме "братя". И ако приемем македонската лъжа, но си държим на "братството", означава, че и ние ставаме част от лъжата, т.е. и ние сме "антични герои", още повече, че не Скопие, а Пловдив е носил името на бащата на Александър Велики. Европейска България не може да става съучастник в македонските лъжи.

Защото да пропаднеш в ХХI век в античността си е беда откъдето и да я погледнеш. Голяма беда. Ние, европейците, изпълнихме своя дълг към гражданите на Р Македония. Поканихме ги да бъдат заедно с нас в един по-добър и сигурен свят. Те отказаха. Не желаят, имат очевидно други намерения.Трябва да уважим и този им инат. Нека ги оставим да им мине античният мерак. Явно е, че не са готови за искрено приятелство с останалите европейски народи. Имат задни мисли, макар че нямат предни зъби.

Със своя бойкот на референдума те спасиха стола на гръцкия премиер Алексис Ципрас. Свалиха от плещите му грижата да предлага в гръцкия парламент за ратификация ратифицирания договор в македонския парламент. Няма да има промяна в конституцията на Македония и така автоматично отпада ангажимента на Гърция да вдигне зелен фланг пред евентуално членство на Македония в НАТО и ЕС. В скоро време не трябва да се очаква гърците да проявят нов интеграционен порив.

В самата Македония ще се усили неимоверно напрежението, както между партиите, така и между гражданите. Премиерът Зоран Заев е вече в слаба позиция, включително и пред западните партньори на страната. Той може да пресмята колкото си иска какъв процент от гласувалите под 40% граждани са отговорили със ЗА на въпроса на референдума. Но както и да ги брои, а и върти, ясно е, че мнозинството е против промяната на името на страната. Името за македонците е по-важно, отколкото членството в ЕС и НАТО. За достатъчно дълъг период от време политическият диалог Гърция – ФИРОМ ще бъде прекъснат. Повече от това, което досега гърците направиха за Македония, те няма да направят.

А направиха това, че приеха македонската национална идентичност след античността, съгласиха се, че езикът и писмеността на съседите им са македонски, че историята им е само тяхна работа, ако не се самоидентифицират в античността. Приеха да ги подкрепят категорично в процеса на европейска и евроатлантическа интеграция. Това са, макар и закъснели с десетилетие, жестове на добра политическа воля. Друг е въпросът, че те ерозират нашата, българската, позиция и гледна точка по същите въпроси. Защото, там където македонците отстояват, според договора от Преспа, своя език и писменост, история и народност, е територията върху която във времето и пространството, се простира нашият език и писменост, нашата история и народност.

Зоран Заев със сигурност ще постави драматично в парламента въпроса: "какво правим сега?" Но няма да получи отговор. Той вече има "консултацията" на референдума и тя никак не е окуражителна. Напротив. Тя му казва, че по въпроса за промяна на името той и неговата партия нямат доверие сред македонските граждани. Казва му още, че от гласувалите ЗА повечето са албански гласове.Или поне те са толкова, колкото са и македонскките гласове. Със сигурност Заев няма да може да разчита след този "резултат" на референдума на мнозинство за промяна в парламента на конституцията. В такъв случай има само едно правилно политическо решение – оставка и предсрочни избори. И търсене на ново обществено доверие, но е доста спорно, че ще успее да го получи. Македония по този начин навлиза в следваща кризисна спирала, чиито върхове ще бъдат маркирани и от сериозни икономически проблеми.

Македонците, ако наистина бяха древен народ, т.е. народ с исторически опит, щяха да схванат историчността на момента. И да изберат бъдещето вместо миналото. Но те не са никакъв древен народ. А младо и непрекипяло още държавно, вино. Те са една от най-младите държави в региона. Затова ние, старите европейски народи и държави, ще ги почакаме още известно време да се натуткат и помъчат.То и името им е такова, от мъка иде. Нека да се карат, да се посбият дори. Инатлии са, спор няма. Но рано или късно ще си седнат на задниците и едва тогава ще им просветне, че имат дълг към бъдещето на своите деца и внуци. Някои от тях досега решаваха този въпрос с получаването на български паспорт. Може и сега да са решили така да продължат. Но едно е ясно: изровиха още по-дълбоко сивата дупка на Балканите. И си лежат в нея, приятно им е там. Като гледат как македонците задълбаха в гьола, в Москва потриват ръце от удоволствие.Това е изводът от днешният македонски референдум.

Коментарът е от фейсбук