Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Джурасикпарк "България": За първи път край Трън откриха динозавър канибал

Преди 80-85 млн. години територията на България не е била дъно на море, както се смяташе до неотдавна, а е имало и суша и тя е била истински "Джурасик парк" - с динозаври, костенурки, крокодили и др. Включително динозаври канибали.

През август екип учени от Националния Природонаучен музей при БАН, Софийския университет и Геологическия институт при БАН, по време на организираните палеонтологични разкопки

откри край Трън още кости от динозаври

Учените допускат, че костите, на които са попаднали, вероятно принадлежат към поне две групи динозаври – теропод (двукрак хищен динозавър) и може би орнитопод (малък двукрак растителнояден динозавър).

Най-дългият теропод е стигал 4-5 м,

а различните разновидности орнитоподи варирали до 5 метра

До откритието се стигна след като миналата година гл. асистент към Националния природонаучен музей към БАН Латинка Христова и колежката й Ралица Коньовска откриха фрагменти от кост от титанозавър (подробности на 36-а стр.). Дали между новооткритите кости има други от същия динозавър, тепърва ще се разбере, защото предстоят все още много проучвания на костите и изследвания.

"Предпочитаме да не казваме къде е находището, за да не ни напакости

човешкото любопитство

- разказа пред "168 часа" Латинка Христова. - Възрастта на пластовете е късен сантон - ранен кампан, т.е. образувани са преди 85 и 80 млн. години. Още след посещението миналата година имахме планове къде и как ще работим на терена."

Когато екипът отива на място през август, първото нещо, което прави специалистът по насекоми (и специалист по катерене с въже) Николай Симов, е да

отстрани всичко, което може да се свлече и да пребие колегите му

В единия край на разкритието започват да копаят по класическия начин – с оформянето на хоризонтална площадка, а в останалата част търсят кости по вертикалната повърхност на разкритието.

"168 часа" още в първия ден на работата се свърза с Христова, за да научи подробности около експедицията, но настроението бе на ръба на песимизма. "Не намираме нищо, не изключвам варианта предишния път да сме открили всичко и

да няма повече находки

- обясни по телефона тогава Христова. - Находището е било разкрито от свличане преди над 10 години и може ерозията вече да е унищожила всичко."

Тя обаче не от типа учени, които се отказват при първите неудачи.

Доскоро представите за живота през мезозоя у нас почиваха на факта, че огромната част от седиментните скали от това време са морски, което индикира, че почти цялата територия на България е била дъно на море. И че тук е имало предимно водни влечуги като мозазаврите. Но след първите находки от пещерата Лабиринта, и особено след откриване на находището в района на Трън представата за липса на мезозойски сухоземни гръбначни у нас се промени. Затова при

последната експедиция

бе очевидно, че Христова и колегите й няма да се откажат толкова лесно. На другия ден упоритостта на екипа бе щедро възнаградена.

"Още на сутринта видяхме една кост и колегата ме спусна с въже, за да я извадя - разказва Христова. - Беше предизвикателство за всеки от нас да работим по този начин. Редувахме се, защото е изморително. Така постепенно открихме още кости в горната и в по-долната част на профила."

"В единия край, където копаехме надолу и оформяхме хоризонтална площадка, попаднахме на една кост - допълни тя. - По-късно, близо до нея, в блок, срутен преди години, намерихме още".

Сега след обстоен преглед Христова и колегите й допускат, че

част от тях принадлежат

на теропод

"Тероподите са хищни динозаври, които са нападали други динозаври и животни, за да се хранят - обясни тя. - За тях е характерен тънкият кортекс (костна стена) и понеже фосилната кост показва тънка костна стена предполагаме, че принадлежи на теропод. Птиците, които са развити в еволюционно отношение тероподни динозаври имат идентична микроанатомия на костите. При тях кортексът е по-тънък, за да са леки и по-подвижни. Обратно, при титанозаврите и хадрозаврите костната стена е по-дебела, за да поддържа по-голямото им тегло. Разбира се, тепърва ни предстоят още много изследвания, за да сме сигурни."

"Като почистим всичко добре, ще сме сигурни", казва Христова.

В лабораторията й е пълно с накиснати седименти, които трябва да се промият, изсушат и пресеят.

"Надявам се да излязат и кости от бозайници, може и още нещо да открием - твърди тя. - При нас най-важното е човек да има търпение и да си подготви правилно материала за работа."

От други кости все още трябва да се отстрани много карбонат. Според нея основната трудност при изучаване на тези кости е, че у нас няма специалисти по динозаври, защото доскоро не са намирани кости.

"Преди обаче да търся помощ от чужди експерти, самата аз трябва да навляза в темата, през деня си върша работата по бозайниците, вечер вкъщи чета за динозаври и костенурки - разказа Христова. - Предстои ни много учене, много работа и голямо почистване и консервиране на находките."

Според нея тепърва у нас започва сериозното изучаване на фауната на сухоземни мезозойски гръбначни. "Години наред

това бе една

пренебрегвана област,

имаме специалисти по безгръначни, но по мезозойски гръбначни - не - обяснява Христова. - Повтаряха ни, че сме били дъно на море, но се оказа, че освен море е имало и участъци суша. Затова с колеги планираме освен тези разкопки да направим няколко обиколки по райони, които през мезозоя са били крайбрежни участици.

„Щом в някои мезозойски седименти има въглища, значи районът е бил суша, затова ще обиколим всички удобни разкрития, за да проверим - може още нещо интересно да излезе", смята Христова.

Според нея когато ученият не гледа за нещо конкретно, той не винаги може да го забележи.

Как поколения наред учени търсят само миди, защото са били убедени, че сме били дъно на море, четете в хартиеното издание. 

Коментара ()

Вашият коментар