Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Летнишкото съкровище убива човек в момента на откриването СНИМКИ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

Двама братя тайно си поделят имането с кмета и доктора

Милицията го измъква от тях с разпити и бой

Златните изображения показват пътя на воина към съвършенство

Той е като вълк - винаги дели плячката на равно и се оттегля от глутницата преди да умре

"Забогатяхме! Забогаотяхме!" викат двамата работници, открили едно от най-красивите български съкровища. Кънчо Тинчев и Атанас Домусчиев вършили своята обикновена работа, когато лопатата на единия се удря в нещо метално. Оказва се, че под краката им се намира Летнишкото съкровище - впечатляващо имане, което преди няколко години смая и посетителите на Лувъра.

Плочките от сребро и злато нямат аналог нито в страната ни, нито по света. И както с почти всяко толкова грандиозно съкровище, е открито съвсем случайно. Всичко започва през 1963 г. Трима работници копаят основите на нова овчарник, когато попадат на бронзов предмет във форма на гювеч пълен с ценни артефакти. "Край на немотията!", продължават да се радват те. Ала щастието им не продължава дълго.

Докато Кънчо и Атанас се радват, третият им спътник копае малко по-встрани. Той чува радостта им, втурва се към тях, но при вида на гледката, сърцето му спира. И умира там. На място. Летнишките шедьоври, още с появяването си на бял свят, доказват, че трайкийските съкровища носят след себе си проклятие.

Когато виждат приятеля си паднал на земята, Кънчо и Атанас, веднага викат местния лекар Георги Николов - Джингоза, който обаче само успява да констатира фаталния край на работника. Неговото име и до ден днешен не се споменава в пределите на село Летница, тъй като се твърди, че носи лошата поличба със себе си.

Работниците и докторът решават да поделят съкровището помежду си, ала по-късно ги хваща страх. По инициатива на Николов, тримата отиват при кмета на селото, за да му покажат находката си. Разпръсват общо 23-те предмета на бюрото му, а той простичко казва: "Хубави са."

Градоначалникът Тодор Байнов не бил алчен човек, за това си взел само една от скъпоценните пластини. Дкоторът също сложил ръка само върху един предмет. Останалото било за работниците, които го поделили по равно и си тръгнали по живо и по здраво.

Както във всяко малко селце мълвата за нещо открито в покрайнините започнала да се носи от уста на уста и така стигнала до ушите на местния милиционер, който пък се свързал с уредника на музея в близкия град Ловеч.

Те открили Кънчо и Атанас, подложили ги на сериозен разпит, подплатен с бой и с помощта на доктора Николов, успели да съберат всички артефакти и да ги изложат в залата на музея. Или почти всички. Според жителите на селото, един от откривателите на Летнишкото съкровище бил сред най-големите мошеници. Преди да открие имането, Кънчо Тинчев два или три пъти лежал в затвора за кражба и измама. Той бил толкова добър в това, че въпреки тежкия милиционерски бой, все пак успял да задели нещо и за себе си. Според хората в селото към ценната колекция от артефакти имало и златна юзда, която така и не се появила повече. А стандартът на живот на Кънчо рязко се променил. Обикновеният работник, който не получил и лев, след като съкровището се озовало в музея, започнал да харчи нашироко. Пилеел доста средства и за жени. Но не забравил и своите съселяни. Като истински филантроп, той купил по една каруца на съседите си, за да го споменават с добро. Но това не го спасява от проклятието, което почти всяко имане носи със себе си.

И двамата откриватели на Летнишкото съкровище не живели дълго. Синът на единия дори починал преди него. Дъщерята на другия изчезнала безследно. Останалите наследници се изселили отдавна, в родния им край не знаят къде са.

За жителите на селото не само името на умрелия работник носи лош късмет, но и споменаването на самото съкровище. Според тях никой свръзан с него не видял нищо хубаво през остатъка от живота си. За други обаче смъртта на двамата откривателите не е мистериозна, а просто боят от страна на милицията им дошъл в повече.

Днес, съкровището от село Летница е едно от най-значимите иманета, които са пазят в българските музеи. То има голям принос за изучаването на историята на древните траки, техните вярвания, митология, култура и светоусещане.

Летнишкото съкровище е съставено от начелник, набузник, фалери във вид на трискели и 4 малки щампирани апликации с антитетични грифони. Набузникът и апликациите са изработени от гръцки торевт, докато останалите елементи от украсата са дело на местен майстор. Историците смятат, че предметите са от IV век преди Христа от времето на одриския владетел Котис. Те са изработени от двама майстори в периода 385-335 г. пр. Хр., когато е разцветът на тракийската култура и изкуство. Една от плочките, на която се вижда тракийски конник, е част от герба на община Летница.

23 от апликациите имат висока научна стойност, като голям интерес будят 15 от тях на фон, предназначени за презгръдния ремък. Те представят картинен разказ за Пътя на познанието - безсмъртието.

Сребърните позлатени плочки са уникати както за земите на траките, така и за цяла Европа. Те са с правоъгълни или с неправилна форма и на тях са изобразени много интересни митологични сцени, като главната е свещеният брак на тракийския владетел с Богинята-Майка. Тя се намира на корицата на известна енциклопедия за индоевропейския свят. Присъствието й там не е случайно - тази сцена се смята за една от най-красноречивите в изкуството и вярванията на индоевропейците.

Много са тълкуванията на изображенията от плочките на Летнишкото съкровище. Най-разпространеното обаче, и това, с което се съгласяват голяма част от учените е, че сцените представляват пътят, който воинът трябва да извърви, за да достигне съвършество.

С първата сцена се въвежда образа на героя, който спасява девойка от беда. На една от златно-сребърните плочки млада жена е застанала пред триглав дракон с вълчи глави, протягайки към него огледало. Това всъщност е първият епизод от индоевропейския драконоборчески мит, който разказва за страшно чудовище, окупирало земята. То предизвиква суша и глад, но се съгласява да отпуска по малко вода срещу девойка, която да използва или за жена, или за храна. Огледалото в ръцете на младата жена от плочката свидетелства, че тя е там, за да се ожени за чудовището.

Според мита, точно след тази сцена се появява героят, който сразява дракона и спасява девойката от бедата, а след това се жени за нея. Но плочката с венчавката е изгубена или просто скрита от иманярите.

Следващата апликация показва еротична сцена между героят и принцесата. Точно тази апликация пожелал кмета на село летница, когато работниците изсипали пред него имането. Не защото била нещо специално за него, а заради сексуалния контекст.

В легендата, героят заедно с принцесата получава половината или цялото царство. Мъжът, спасил девойката от беда се превръща в конник - един от най-често срещаните символи в творчеството на траките. Ной има лък зад гърба си - царска инсигния.

Конникът в тракийското изкуство символизира безсмъртието на душата. Той е царят-владетел, който се превръща в Бог. В съвременния свят, този образ може да се открие в лицето на св. Георги.

Вдигнал заплашително копието си, с конско протоме зад гърба си, конника се появява в още две от сцените върху съкровището. Счита се, че това е сюжет включващ жертвоприношение на кон - един от най-значителните царски ритуали в индоевропейската миторитуална система. Според древните племена, този ритуал носел величие. Продължавал цяла година, а изпълнението му било изключително сложно, ала резлутатът от него бил победа в абсолютно всяка битка.

Главата на коня била най-съществената част от разделяното на три тяло, а на самата плочка от съкровището са изобразени цели осем, за да се подсили идеята за могъщество на героя.

Други две апликации също представят подобен сюжет, но зад гърба на конника лежи и човешка глава. Разбира се - чужденец. Траките винаги избирали за жертва хора от други народности, а разликата между героят и убитият е в косата. Майсторски, двата образа се деференцират като единият е с прави, а жертвите с къдрави коси. Двете жертвоприношения са в челото на виктималната йерархия на индоевропейците.

Друга плочка също изобраява конник с човешка глава зад гърба му. Но тук нещата стоят по-различно - тя е изправена.

Според експертите, в тази част от Летнишкото съкровище също е представен древен индоевропейски мит. Той гласи, че отрязаната глава на поета/певеца продължава да живее и да дава предсказания и съвети на съплеменниците си, дори и след като е отделена от тялото.

Последната фаза от израстването на героят е изобразена по следния начин: конникът пронизва с копие изправилата се срещу него мечка, а под кракът на коня лежи по гръб убитият вече вълк. Той също има огромна роля в изкуството на траките - Той се е смятал за най-справедливото животно, защото винаги е делял плячката по равно, а когато е остарявал и вече не е можел да бъде силен член на глутницата, доброволно се е оттеглял. Тази доброта от страна на животното приравнявал героят именно на вълк в края на неговото израстване.

В съкровището има и сцени, които сравянават героя и с лъв - в една от сцените, царят на животните напада бик, паднал под тежестта на тялото на хищника с подгънати под муцуната крака. Тази борба между хищник и могъщо тревопасно предава в животински код едно от основните ловни изпитания на героя, въпълтен в образа на лъва.

Мечката от своя страна е основен антагонист на героя и именно поради този факт, тя толкова често е използвана в предаването на легендите от траките. С това ценностно изпитание на героя завършва инициационния цикъл и доказва неговите качества на ловец и воин, откривайки пътя му към престола.

Според археолозите, тези метални пластини са част от ритуален шлем. Те са били поставени върху кожена или метална основа. Летнишкото съкровище, оказва се, е един от първите примери за парадни шлемове, сврзани със специална прослойка на траките - воините-жреци. Те са изпозвани само при специални случаи. Такъв е и шлемът, с който е Хан Тервел на изображението си от оловния печат, намерен при строежа на моста над Босфора.

Но как съкровището се озовава точно край село Летница? Сцените с вълка свръзват митологията и с още една мащабна фигура - Арес. Култът към богът на войната бил разпространен дори и в земите, които траките обитавали. Така тези ритуални шлемове всъщност се превърнали в дарове към Арес, заровени от двете страни на река Дунав.

Съкровището от Летница днес е изложено в галериите на Националния Археологически музей в София.