Има няколко обяснения за хърватския феномен и всичките са валидни.

Едно от тях са в индивидуалните истории на играчите, 2-3 от които са големи звезди, в грандовете, 4-5 са в английската и немската лига и са измежду най-сериозните професионалисти там, а останалите се мъчат почтено - от Бешикташ до московския Локомотив.

Основната група са бедни момчета, 4 от тях от семейства на бежанци, чиито къщи са обстрелвани, изгорели, минавали граници или фронтови линии, живяли по общежития или чужбини.

Това не им е оставило друг избор, освен с топката и краката напред.

Второто е, че всички сегашни звезди са били от 6 до 10-годишни, когато предишното златно поколение на Шукер, Бобан и Просинечки стигна до своя полуфинал. Няколко години след извоюването на независимост и обявяването на новата държава, старите идоли я слагат де факто на световната карта и й правят най-голямата национална реклама. Малките тогава, големи сега на свой ред, си спомнят трепетно кой къде е гледал мачовете им и е мечтал как вкарва на световно за Хърватия. Оттогава разменната монета по света като кажеш Хърватия е Шукер. Единствено Модрич е на път да го измести сега като национална “валута”:)

Третото, и вероятно най-важно е отношението на хърватите към живота и спорта.

Хърватите обичат да играят, да се забавляват, да “уживат”: не обичат да се напъват в монотонни и повтарящи се дейности. Така си живеят живота - като се съберат, попият малко, хапнат повече, а най-много пеят. Такива са и в спорта - не си падат по еднообразието, дай им на тях игри, в които има изненада, импровизация, борба, характер, но и креативност. Затова са добри във всичко с топки! (И не, не говоря за това, дето си го мислите). Сетете се: имат олимпийски и световни шампиони в хандбала, ватерполото, тениса (Уимбълдън и Дейвис Къп), чудни баскетболисти, футболисти. Топки им дайте на тях, малки и големи....

Само няколко жени-единаци са изключение, т.е. потвърждение на правилото: дискохвъргачката Сандра Перкович, скачачката Бланка Власич, скиорката Яница Костелич. Иска се женски характер и хъс за този индивидуален напън и титли.

И NB: в Хърватия обичат и се занимават със спорт, масово, по национална традиция. Не става дума за всенародни и безплатни школи. Всички деца ходят на нещо след училище, независимо дали родителите плащат или не: баскет, футбол, плуване, тенис. Това е въпрос на отношение, манталитет, чувството, че детето ти няма да е пълноценно, ако не е било в някакъв спорт, докато расте. Това е част от социализацията, шлифоването на човешкото същество тук.

Във всичко това е цаката на хърватското чудо.