Един от изследователите държи внимателно книгата отровена с арсен. Снимка: Университетът в Южна Дания

Перфектното оръжие пази добре скрито знание

Екип изследователи от университета в Южна Дания откриха 3 отровни ръкописа в училищна библиотека от ерата на Ренесанса.

Изследователският библиотекар Якоб Холк и доцентът по физика Кааре Расмусен изследват книгите с микро рентгенова флуоресценция, надявайки се да открият специфични елементи като калций или желязо, изпечени в основното мастило. Вместо това откриват огромно количество арсен.

"Взехме тези три редки книги в рентгеновата лаборатория, защото библиотеката преди това е открила, че средновековните фрагменти от ръкописи, като например копия от римското право и каноничното право, са били използвани за направата на обложките си", споделя Холк.

Добре документирано е, че европейските книжни библиотеки през XVI и XVII в. са използвали по-стари пергаменти за рециклиране.

"Проблемът беше, че и трите книги бяха покрити с дебел слой зелен пигмент, зареден с арсен, който прави невъзможно четенето на текста с невъоръжено око - разказва Якоб Холк. - Това вещество масово е произвеждано от викторианците, наречен Париж Грийн."

Според него импресионистките и пост-импресионистите използват различни варианти на пигмента, за да създадат живи шедьоври. Това означава, че много музейни парчета днес съдържат отровата.

Арсенът е естествен металоиден елемент, намиращ се навсякъде по земната кора. Когато обаче се комбинира с други елементи като водород и кислород, той става смъртоносно отровен.

"Този химичен елемент е сред най-токсичните вещества в света и експозицията може да доведе до различни симптоми на отравяне, развитие на рак и дори смърт - разказва Кааре Расмусен. - Токсичността на арсена не намалява с течение на времето."

Отравянето с арсен се проявява главно чрез поглъщане (например, чрез облизване на пръста и обръщане на страницата на заразена книга), но част от отровата може да проникне и чрез допир и вдишване. Тъй като е без вкус и мирис, арсенът се използва като отрова от хиляди години. Въпреки смъртоносната си репутация, веществото за кратко време се смяташе за безопасен за употреба като пигмент в бояджийството през XIX век, стига да не е погълнат. Тази нагласа доведе до несъзнателното производство на отровни тапети, пощенски марки, официални рокли и пигменти за боя.

Трите отровни ръкописа се съхраняват в отделни вентилирани шкафове в библиотеката на университета. Скоро те ще бъдат дигитализирани, така че бъдещите изследователи да могат да запълнят древните си тайни, без да попадат в капана на пазителя на книгата.