Само 3 дни в ареста престоя бившата съдийка от гражданското отделение на Софийския градски съд Мария Иванова. Тя и приятелят й Владимир Бренфенбренер бяха арестувани в понеделник по обвинение  в пране на 1,5 млн. евро.

Бившият колега на Иванова съдия Стефан Милев я освободи само с подписка, а приятелят й - без мярка за неотклонение.

Разследването срещу Мария Иванова и Владимир е започнало още през юни 2017 г. когато тя все още обжалваше дисциплинарното си уволнение като магистрат.

Поводът е искане от Франция, където се води наказателно дело за измами Разследващите там установили, че пари от  Франция се превеждат в България.

Тук Мария Иванова и приятелят й, който е роден в Санкт Петербург, но е гражданин на Израел, регистрирали фирми на неграмотни и малоимотни хора, след това ги водили по банки, за да откриват сметки и получили на 7 транша 1,5 млн. евро.

Разпитани като свидетели са подставените лица, които обяснили как мария Иванова регистрирала фирчите на тяхно име, откривала е банкови сметки и се занимавала с документите. Според прокуратурата Владимир е неин помагач. Имал е информация кога ще пристигнат парите и кога да се изтеглят.

Според съда обаче няма никакви данни за това с какво престъпление са придобити тези пари. Представителите на прокуратурата не можаха да отговорят, защото не били запознати с делото във Франция.

Мария Иванова и Владимир се познават от много години и дори той е вписан в имотната й декларация. През 2011 г. й е дал 13 хил. евро за лечение в Германия. 

Разколебаната теза на прокуратурата беше посочена от съдията и заради това, че на записите от камерите в банките били само подставените лица, на които се водят фирмите, но не и Иванова и приятелят й. Пред съда те заявиха, че няма нищо незаконно в това да дават консултации на други лица как да регистрират дружества и да регистрират банккови сметки.

Още в понеделник, когато двамата са обвинени от друг състав на съда, са запорирани сметките, по които са постъпвали пари от Франция и Белгия.

Определението на съда за пускането на Мария не е окончателно и може да се обжалва на втора инстанция.