Защо Европа трябва да има войска и защо няма.

Oнзи ден Жан-Клод Юнкер пак се изцепи, че ние, европейците, трябва да сме скромни и да спрем да преподаваме уроци на всички. Прав е за себе си, защото скромността краси скромния. Но не и за Европа с нейните високи претенции и нейните 500 милиона висшисти, среднисти и ислямисти.

Думата “юнкер” би трябвало да значи нещо като офицерски кадет или дребен селски аристократ, човек на честта, който е на повикване в армията. Но Жан-Клод е точно обратното – де факто идва от сферата на услугите, защото Люксембург е една голяма офшорка, а той до неотдавна я управляваше. Възпитан в духа на финансовите услуги, той може да си позволи словесни поклони като този:

“Ние, европейците, понякога си мислим, че сме началниците на света. Забравяме, че сме малка и слаба част от вселената.”

С такава ниска стойка се оцелява комфортно, но не се прави голяма държава. А нали евробюрократите са се заели да правят Съединени европейски щати. Една общност от 500 милиона има само 2 сценария – или да се превърне в империя, или да се разпадне. Ако ще ставаме империя, повече ни отива да носим голяма тояга и да я размахваме.

Първата работа на една империя е да си създаде могъща армия. Може даже да се каже, че армията прави империята. Европа е богата, а колкото по-богата и привлекателна е една територия, толкова по-страховито трябва да се защитава. Затова без обща валута може, но без армия – не. С това трябваше да започне Европейският съюз - могъща, обща и единна страховита военна машина.

НАТО не може да играе тази роля поради редица причини. Първата е, че кормилото на НАТО не е в ръцете на европейците, а де факто се ръководи от Пентагона. Да речем, че интересите на ЕС и САЩ по отношение на Русия съвпадат. Но те доста се разминават по отношение на Близкия изток, Китай, Африка и т. н. Ето сега например САЩ се кани да воюва с Иран, а Европа иска да развива с Иран търговски връзки. Ако се стигне до военни действия, Франция и Германия ще се отдръпнат, но Великобритания пак ще се включи в “коалиция на желаещите”, а иранските ракети ще падат върху нежелаещите.

Някой път НАТО хуква да се бие, когато европейците искат да си трае. Друг път не си мръдва пръста точно когато трябва да покаже съкрушителна сила. Например ЕС плаща унизителен откуп на Турция, за да не я наводнява с мигранти от Афганистан, Ирак, Сирия, Либия, Етиопия и така нататък.

На практика ЕС е васал на Ердоган, защото нито може да скръцне със зъби, нито да надуе мускули, а е принудена да го забаламичква с фалшиви обещания. Дърпа се, отлага, но накрая плаща, защото стига да поиска, турската армия може да стигне до Виена и никой няма да я спре. Чак някъде към Мюнхен ще дръпне поводите на конете, за да ги напои и да пие по една бира.

Ако ЕС имаше подобаваща на икономическата си мощ военна машина, още в началото на имигрантското нашествие щеше да разположи по външните си граници Шестия европейски флот, плюс Трета и Четвърта европейска кавалерия, която ще връща назад дори щъркелите. И ако пропускливата съседка се оплаче, че не може да ги спре, Европа би казала:

“Нямате проблеми, утре пращаме Пета роботизирана евроармия да пази и вас!”

Точно това прави в момента Турция в Ирак и Сирия – помага им хуманитарно да разчистят терористите от своята територия. Терористите се оказват кюрди, които си живеят там от векове и току-що са прогонили ИДИЛ. Но Турция вече е почти империя, а една империя винаги защитава себе си на чужда територия и само тя може да каже кой е терорист и кой – не.

Вместо да брани границите си, ЕС е пуснала едни хуманитарни катери, които помагат на мигрантите да се доберат до заветния бряг. Достатъчно е да се отдалечиш на половин километър от либийския плаж с надуваем дюшек и европейският кораб пристига, взема те на борда, завива те в одеяло, дава ти топла супа и те доставя в Лампедуза. Или в Сицилия.

Прекалено женствена и добричка е станала Европата. В своя мрачен шедьовър “Принцът” Макиавели поставя следния въпрос – дали е по-добре владетелят да бъде добричък и любим, или да се боят от него? Отговорът е, че е по-добре да възбужда страх. С малкото неизбежни жестокости, които ще извърши, той ще бъде много по-милостив от други, които с прекомерната си снизходителност насърчават безредиците, от които се пораждат убийствата и грабежите. Безредието засяга целия народ, докато жестокостта на владетеля засяга отделни личности. Европейската мултикултурна себеотдайност не ни вещае мирно и тихо бъдеще.

Европейският съюз няма да оцелее, ако се прави на добричък и не плаши дори врабците. Няма бъдеще без могъща европейска армия и може би поне 20-30 военни бази по света. Хубаво е да проповядваме толерантност и мултикултурализъм, но както казва Макиавели, всички въоръжени пророци са били победители, а всички невъоръжени пророци са били унищожени. Европа е прекалено тлъста плячка, за да лежи на пътя на Третия свят със свалени кюлоти.

В момента Европа преживява една много по-тежка криза от финансовата – това е кризата на властта. Пред очите ни се доубива демокрацията. В Италия мнозинството издига правителство, а неизбраният от никого италиански президент отказа да му даде мандата!? В Испания социалистът Педро Санчес се е заел да управлява, въпреки че партията му има едва 85 от общо 350 мандата в долната камара. За целта се е съюзил с всички възможни сепаратисти, само и само да няма избори. Цялата Южна Европа, която доскоро наричаха “Прасетата”, мечтае да се спаси от еврозоната, но капанът не я пуска.

Източна Европа пък системно гласува неразумно Унгария, Полша, Чехия, Словакия – според Брюксел това са все заблудени овце, подмамени от опасни бандити, серийни убийци и лицемери, с една дума – популисти. Що е популист? Много лош човек, лош, защото народът гласува за него. Ако пък е християнин, още по-зле. Когато Орбан каза, че Унгария е християнска демокрация, Брюксел го обвини, че е фашист.

Според Брюксел референдумите са престъпление. Мажоритарният вот е недопустимо зло. Европарламентът не може да приема закони. Управляват неизбрани еврокомисари, нашите обикновено ни ги назначават отвън.

Както казва Юнкер: “Ние всички знаем какво да правим, само не знаем как да ни преизберат, след като сме го направили.” Затова Орбан е лош – народът три пъти го избира, следователно Орбан не е демократ.

Затова Европейският съюз няма своя армия и брюкселските бюрократи не желаят да я има. Когато една държава изпадне в подобен хаос, обикновено властта я вземат военните.