Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Спират строежа на сгради и магистрали в Исландия заради елфи

Докато в България трудно може да преместиш трасето на поредната магистрала, дори то да минава директно над средновековно селище. Но на хиляди километри оттук хората спират строежи само защото са се натъкнали на обиталище не на какво да е, а на елфи.

Преди дни, докато издигали нови жилищни сгради в град Хверагерди, Северна Исландия, строителите се натъкнали на малък хълм, покрит с камъни и храсти. И докато навсякъде другаде това би било просто обикновена част от природата, то за гражданите на страната, които вярват, че елфите съществуват, хълмчето се оказало огромна пречка.

Според жителите на квартала, а и строителите това било дом на елфи и той на всяка цена трябвало да бъде опазен. И точно поради този факт всички се събрали на съвет, който решил, че архитектурата на сградите за обикновени хора трябва да се промени и обиталище на магичните създания да остане недокоснато. Дори още повече - на елфите щяло да бъде оставено толкова място, колкото им е нужно да живеят пълноценно.

"Бяхме поставени в необичайна ситуация - казва пред местната телевизия шефът на строителната компания. - Изглежда, елфите живеят там от доста време и се наложи да се намали размерът на сградите около хълма, за да не безпокоим обитателите му."

Естествено, елфите запазват коментара за трогателната постъпка на хората за себе си, тъй като нито един техен представител не се е свързал с местните журналисти.

Това не е първият път, в който исландците предприемат крайни мерки, за да запазят домовете на митичните същества. Преди няколко години цял екип от адвокати се намесва, за да спаси град на "скритите хора". Там освен домовете на елфите се намирала и църквата им. Ала техният хълм се оказал на пътя на булдозерите, които трябвало да построят нова магистрала. Естествено, елфите не можели да оставят нещата така и когато на другия ден строителите се появили при машините си, те вече били неизползваеми.

Разбира се, в такава тежка ситуация се появяват и хората, които твърдят, че могат да общуват с елфите и да чуят техния вик за помощ. Благодарение на тях между строителите и магическите същества се водят преговори - едните склонили да преместят магистралата съвсем малко, така че да заобиколи селището, а феите се съгласили да преместят църквата и енергийното си поле, за да улеснят работниците.

Скандинавският фолклор е изпълнен със същества като елфи, джуджета, феи, тролове и други митични същества. Повечето хора в Норвегия, Дания и Швеция не вземат на сериозно тези приказни създания, но елфите за жителите на Исландия не са шега.

Проучване, проведено от Университета на Исландия през 2007 г., установява, че 62% от анкетираните вярват в същестуването на "скритите хора". И не само това - почти всеки срещнат има своята история за пакости, които елфите са му причинили.

В градчето Хапнарфьордюр, близо до Рейкявик, има скала, оставена по средата на пътя. Колите са принудени да обикалят около нея, и то изключително внимателно, тъй като мястото е наистина опасно. А когато се доближиш до огромния камък, можеш да забележиш метална ръждясала пръчка, която стърчи от него - подигравателен сувенир от последния път, когато някой се е опитал да премести града на елфите.

В Коупавогюр, на юг от столицата, скала, известна като Елфхил, е причина за размирици от 30-те години на миналия век, та чак до днес.

Коупавогюр, с население близо 33 хил., е вторият по големина град в Исландия. Много преди да се разрасне толкова, правителството искало да свърже града със столицата Рейкявик. Жителите на Елфхил обаче се постарали това да не се случи.

Когато се опитват да построят път през скалата подобно на случая с магистралата, поредица от инциденти започва да възпрепятства строителите, а камъкът е почти невъзможно да бъде разбит. В крайна сметка проектът е изоставен. До 80-те години на XX век, когато опитите за разширяване на инфраструктурата започват отново.

Но историята се повтаря, проблемите не спират. Машините непрестанно се чупят, а инструментите на строителите изчезват.

Положението става толкова сериозно, че работниците отказват да се приближат до мястото и проектът отново спира. Дори телевизионните екипи, които искат да отразят сензацията, били застигнати от гнева на феите - камерите им не записали и секунда, докато били насочени към скалата.

Години по-късно път има, но той заобикаля опасния хълм, а номерата на къщите пропускат няколко в знак на почит към малките си невидими съседи.

През 2010 г. бившият член на исландския парламент Арни Джонсън шофира джиа си на заледен и пуст път в югозападната част на страната. Изведнъж той губи контрол над автомобила, но преди да излети от пътя, се блъска в скала, която поема част от удара.

Колата е унищожена, но по Джонсън няма и драскотина. Той твърди, че е бил спасен не от късмета си, а от елфите, в чийто град всъщност се ударил.

Три години след злополуката обаче реконструкция на шосето заплашва дома на "скритите хора". Планът е то да мине върху него. Джонсън веднага започва да търси помощ, с която да спре строежа върху елфското обиталище. Открива я при експерт в така нареченото Училище за елфи. Младата жена му казва, че елфите биха се съгласили скалата да бъде преместена на друго място при две условия - да е срещу вода и около трева, за да има къде да спят. Джонсън открил такова място и наредил камъкът, тежащ цели 30 тона, да бъде отнесен близо до дома му. Политикът така и не разкрива колко е струвало това, но вярата му в елфите била прекалено силна, за да се откаже.

Манията по елфите в Исландия придобива още по-големи и непредвидими истерии, когато техни защитници решават, че ще се изправят не просто срещу строежа на път или сграда, а срещу цялата организация НАТО.

Въпреки че островът няма своя войска, той отваря своето търговското си летище за близо 3000 военни и оборудване, с което да наблюдават действияна на руснаците в района.

На 23 март 1982 година стотици вярващи във феите граждани на Исландия изпълват улиците и се противопоставят на НАТО.

Близо 150 души се качват на автобуса до Кефлавик, за да търсят елфи, които са застрашени от разузнавателните самолети. И въпреки че исландците по принцип били срещу военните действия или присъствието на войска като цяло, то защитниците на "скритите хора" имали свои причини да се изправят срещу организацията.

Военните машини носели унищожение и страдание за живите организми, независимо дали става дума за елфи или хора. В крайна сметка протестиращите са принудени да се откажат. Нищо страшно не се случва с нито един самолет. Очевидно елфите не са имали проблем с военната база.

През годините стотици исландци са разказвали своите истории с елфи или са преразказвали това, което са чували от родителите си. Трудно е да ги накараш да си признаят, че вярват в тяхното съществуване, но със сигурност не го отричат.

Назад през годините съществуват и други легенди за "невидимите хора".

Така например всички знаят историята за една жена, която познавала рибар, който можел да вижда елфите.

Една сутрин през 1921 г. той не искал да влезе във водата за риба, молил се и на другите рибари да не го правят, ала шефът им настоял да влязат във водата. Тези, които останали близо до брега, се спасили. Онези, които влезли навътре, били погубени от необичайно силна буря в морето.

Седем години по-късно елфите отново ги предупредили да не влизат, защото нямало смисъл. Тъй като нямало буря, те не ги послушали. Проблемът този път не бил, че вятър ще обърне корабите им, а че рибата била прекалено малко. Рибарите се върнали, но с празни мрежи.

Друг свидетел е 80-годишна жена, която през 2002 г. среща младо момче на улицата. То твърди, че я познава. Дори й дава бележка, на която е написан адресът, на който е живяла преди 53 години.

В главата на жената ясно изплувал споменът как малката й дъщеря тогава си играела със своя "невидим приятел" "Но, мамо! Това е бил Маги!", казало момичето, когато майката разказала за необичайната си среща. Момчето елф било пораснало пет пъти по-бавно от нормален човек.

Истории за елфи може да се чуят и в други краища на света, но никой не ги приема толкова сериозно, колкото исландците. Мнозина твърдят, че все пак са успявали да зърнат "скритите хора", макар и повечето леко да се подсмихват, когато ги попитат вярват ли в елфи. Дали наистина съществуват или не, ще остане мистерия още дълги години, но е сигурно, че всяка година ще докарват на хазната в Исландия хиляди от туристите, които биха дали всичко на света, за да се срещнат с митичните създания.

Още четете: 

Бивша секретарка на Спилбърг съсипа “Соло: История от Междузвездни войни”

За момичето, което поне прочете Вапцаров