Събуждам се днес и какво да видя - из фейсбук са ме натагвали, за да ми съобщят, че ГМО-болонките на Слави Трифонов снощи са се опитвали да се правят на питбули с моята скромна личност.

Пих едно кафе и реших да проверя с колко точно са качили кръвната захар бандата сценаристи. И тогава - изненадаааа!

Всъщност мишената изобщо не съм аз.

О, не! Ровили са ми като плъхове из статиите, занимавали са се моята журналистическа кариера, прочели са текста ми-анализ на последния хит на Слави и Криско (знаех, че ще го направят и дори ще си водят бележки още докато го пишех), но всъщност това, което предизвиква безсилна злоба у тях наистина не съм аз. А цялата БСП.

Подобен тип телевизия вероятно беше модерна в началото на 90-те години. Задгробен глас зад кадър, сменящи се снимки и моралистично размахан пръст. От времената на пика на истерията на Евгений Михайлов-Танкиста такова нещо не беше произвеждано.

Това не е телевизия, а мозъчна конвулсия. Използването на едно предаване като чук е патент на Слави Трифонов и компания. Те са големи майстори на прокурорската телевизия. То заради това от години дори не правя и опити да ги гледам. Откакто сценаристите на Слави започнаха да се явяват в ролята на някакви мрачни и черни пророци, на банда от оплаквачки и възпитатели на нацията, които превземат екрана и съскат, разбрах, че няма да се спогодим с техния начин за разбиране на света.

Това не е шоу, а личната садо-мазо стая на Слави Трифонов в която той подобно на героя от "50 нюанса сиво" води заблудените зрители, за да им причини онова, което той причиняваше на главната героиня. И понеже избор винаги има, аз съм избрал телевизионната емиграция от тези мрачни селения.

Но тук си струва да се запитаме - а защо така го дразни БСП. И мисля, че имам своя отговор. България е страната на кандидат-спасителите. Преходът ни може да бъде разказан като едно безкрайно нашествие на чудотворци, които биха могли да кажат за себе си: "мойта роля беше да тъ направя мокра" (това е цитат от последната песен на Слави и Криско, така че забележките към тях, ако обичате).

Сега Слави и сие се опитват да влязат в тази роля и вече дори помирисват как ще им се отвори парашута. Но между тях и мечтаното стои БСП. БСП - обичайната грешница на прехода, универсалния сапун за идиоти, които все се оправдават с нея, но партия с реализъм, дух и най-лошото - присъствие.

Слави Трифонов няма проблем с ГЕРБ, те са духовни близнаци, кръвни роднини по чалга, но БСП му е трън в очите, защото го е страх, че тя ще му отнеме историческата слава и правото да подмокря нацията и ще прекърши телевизионният кръстоносен поход на едно мегаломанско его.

Ето защо напук на злобния тон и размаханите пръсти аз се посмях на този сегмент. И се почувствах донякъде горд. Да, знам, виновен съм, ама това е по-силно от мен. Когато чалгата въстава срещу теб, се чувстваш наистина достоен да честваш 24 май.

Честит празник!

От фейсбук