Днес в кантората ми дойде приятел от години живеещ в Нидерландия. Каза, че намирал много положителна промяна в България в сравнение с преди 15тина години когато за последно бил тук.

Докато бистрехме политиката се замислих , че въпреки мрънкането ни което ни е национална черта наистина промените са много. Вярно е не стават бързо , то и няма как да стане с магическа пръчка, но стават .

Сетих се за една книга писана за годините след деветосептемврийския преврат с автор Елена Огнянова. За времето на кооперирането на земята, когато хората не са искали да влизат в "ТЕКЕЗЕТО " и са карани насила. Ето какво казва един от героите в книгата:

" ТИ ИСКАШ ДА ПРАВИШ НОВА КЪЩА, СИЧКО СИ ПРИГОТВИЛ - ТУХЛИ, ЦИМЕНТ, ГРЕДИ, ВАР, ПЕСЪК, МАЙСТОРИ СИ ПАЗАРИЛ, СИЧКО НАРЕД. И ЗА ГОДИНА НЕ МОЖЕШ ПОСТРОИ НОВАТА СГРАДА. ПА КАТО Я ИЗЗИДАШ ТРЕБВАТ ДОГРАМА, СТЪКЛА ДУШЕМЕ, СТЪЛБИ, ЩО ЛИ НЕ ТРЕБВА. И ДЪЛГО ЖИВЕЕШ У СТАРАТА КЪЩА, НИЩО, ЧЕ НОВАТА СИ ИЗГРАДИЛ И НАПРАВИЛ. АКО НЕ ЗА ДРУГО, БАРЕМ ЗА КАЦИТЕ И БУРЕТАТА ЗА РАКИЯ ТИ ТРЕБВА СТАРАТА КЪЩА, ДОКАТО СВИКНЕШ СИЧКО ДА НАРЕДИШ У НОВАТА. А ТИ ИСКАШ С ЕДНА РЪКА ДА ЗАМАХНЕШ И ДА НАКАРАШ СВЕТО ДА СЕ ОТКАЖЕ И ОТ ИМОТ И ОТ ЖИВОТ. ТОВА НЕМА ДА СТАНЕ. ЗА ТАКОВА НЕЩО ТРЕБВА, БАРЕМ ЕДНО ДВАЕСЕ ГОДИНИ"

Та думата ми е, че и при нас така докато се нормализират и канализират нещата да тръгнеме както в онези дето им викаме бели или нормални страни трябва време. Време, но и живота на някое и друго поколение имало късмета на него да му се падне китайското проклятие " Да живееш в интересни времена "