Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Други народи от песъчинката правят планина. Ние сме готови да превърнем Балкана на своята история в песъчинка

Цял ден чета коментари на тема „неподготвеност” и „прибързаност” на Априлското въстание. Чета и споровете дали Георги Бенковски е бил руски шпионин. Уникални сме ние българите в самоподценяването и себеотричането си като народ и нация. Други народи от песъчинката правят планина. Ние сме готови да превърнем Балкана на своята история в песъчинка. Не съм съгласен.

Априлското въстание е съдбовния връх на нашата национална революция. На Оборище се събира една нищожно малка част от българския народ. Но тук аз сякаш виждам цяла България.Защото след Априлското въстание, след обръщението на Христо Ботев от палубата на парахода „Радецки” към „християнска Европа”, вече има България. На Оборище се води спор, който е актуален и днес – за „пълномощията” на лидерите. И за правото на народа да ги контролира. Само три години по-късно първите ни народни представители в Учредителното събрание на Княжество България ще приемат конституция, която успешно съчетава модерни консервативни и либерални идеи. Към този момент Руската империя все още няма конституция.

Спор няма, че в руския „Азиатски департамент” са съществували планове за поставяне под контрол на българското национално-освободително движение. Панславистът Иван Аксаков, само шест години след приемането на Търновската конституция, във в.”Русь” ще напише: „Всяко тържество на българите е смърт за Русия. Балканските държави не трябва да имат нищо свое. Те трябва да бъдат притежание на русите или, по-ясно казано, те трябва да бъдат погълнати от русите!” Само тези му думи са достатъчни, за да изчезне веднъж и завинаги името на този българомразец от центъра на българската столица.

Може би нашата трагедия е в това, че по пътя към свободата ние губим някои от най-ярките си личности, духовните си и политически водачи. Българската конституция се приема без Раковски, Ангел Кънчев, Левски, Ботев, Бенковски, Петлешков, Волов, Каблешков, Любен Каравелов. Вярно е, че княз Александър Богориди – внук на епископ Софроний Врачански, става Областен управител на Източна Румелия, но дали той е османски или български политик? Трагична е съдбата на останалите живи Захари Стоянов и Стефан Стамболов. Но как си представяте Раковски, Левски и Ботев да склонят покорно глави пред генералите Дондуков –Корсаков, Александър Каулбарс или Леонид Соболев? Или да не вдигнат глас в защита на полския народ срещу изстъпленията на самозабравилия се генерал-губернатор Йосиф Гурко,потопил в кръв Варшава?

Захари Стоянов е казал една истина, която не трябва да забравяме: "Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския…"

Мнозина са склонни, цитирайки отново Захари Стоянов, да обявят Георги Бенковски за „руски шпионин”. За аргумент им служат известните му думи: „Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей; а на Русия - нека тя заповяда!” Следва и „аргументът” със себелюбието на войводата, който извадил „неизвестно откъде придобитите” 40 руски златни рубли, вместо османски меджидии, за да плати обкова на сабята си. „Откъде ги има” – питат блюстителите на „правдата свята”. Може би са прави да питат. Но аз си задавам друг въпрос. Волята и решителността, които излъчва на Оборище Бенковски били ли са необходими на делото? „Популизмът” с който той омагьосва „петричени, мечени и муховци с мечкарските шишинета” бил ли е нужен? И си отговарям: бил е нужен. Искрата на бунта не се пали с протяжни философски тиради. Но има и нещо друго.

Защо забравяме, че летописеца Захари Стоянов педантично ни е предал първата реч на Бенковски на Оборище. Да си я припомним:

„Наистина, че русите, сърбите и пр. са наши братя-славяни,но твърде е възможно да дадат друг характер на чисто народното дело; а особено като знаеме, че нашият българин е наклонен да отдава по-голямо предпочитание на чужденеца и лъскавата форма. Аз...никой път няма да се съглася и предателство ще бъде от наша страна, ако допуснем да се развее пряпорецът на някоя от гореспоменатите народности (русите, сърбите и пр.) над историческото Търново или по върховете на стария Балкан. Ние сме славяни, но по-напред трябва да бъдем българи...”

Днес, когато руски знамена се веят не само в Търново, София и Варна, но и на Балкана – Шипка и Бузлуджа, как да разбираме Бенковски? Коя е истината за него. Тази от речта му на Оборище или думите му изречени малко преди гибелта му?

Всеки българин, който е дал живота си за свободата на България не е „руски шпионин”. Така лесно живот не се жертва. Живот за свободата не се продава за руски рубли. Възможно е много истини за нашето минало да се се укриват и до днес в руските архиви. Възможно е и истината за Бенковски да е в тях. Засега знаем само, че говедарят Въльо Стоилов го предава, че е застрелян, че главата му е отразяна и изложена на поругание. Една възрастна жена, баба Удреница, полага тайно тялото му в тетевенската църква "Всех Светих". А къде са гробовете на Левски и Ботев?

Много още трябва да учим за себе си като народ. Ние още не се познаваме. Още не се разбираме. Трябват ни още много свободни години. Свободни векове ни трябват. Трябва ни време без чужди пряпорци.

*Александър Йорданов във фейсбук