Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Къде отиват сателитите, когато умрат?

В Порт Немо се намира и руската станция “Мир”.

Малките отломки изгарят в атмосферата, ала по-големите се насочват право към Земята. Някои от тях не са толкова неконтролируеми, колкото други. Тях НАСА успява да прати на дъното на Тихия океан, където се намира личното им гробище за космически обекти.

Близо 260 сателити и станции лежат на дъното на Порт Немо, или от латински "никой", зона между Австралия, Нова Зеландия и Южна Америка. Всички те са имали потенциала да нанесат сериозни щети на гъстонаселени градове, ала благодарение на техничната ръка на астрономите са били отведени на спокойно място, където да заспят вечен сън.

Когато един сателит или орбитална космическа станция достигне края на своя оперативен живот, има два различни начина да бъде пенсиониран. Ако сателитът е с много висока орбита, както в случая на геосинхронните сателити, тогава инженерите го изтласкват навътре в пространството, което е известно като орбитално гробище.

Тази орбита се намира на неколкостотин километра над орбитата на най-високите оперативни спътници, където вероятност от сблъсък с космически кораб не съществува.

За сателити, които се въртят в близост до Земята, е много по-лесно и по-икономично да бъдат оставени да паднат обратно на планетата. Ако сателитът е малък, той ще се разпадне напълно в атмосферата точно както стотици метеори правят всеки ден.

Но ако сателитът е голям и има възможност да не изгори напълно във въздуха, пенсионирането му изисква малко повече планиране.

Поради океанските течения районът на Порт Немо е беден на хранителни вещества, което означава, че морският живот е оскъден.

Рибарите нямат място там, така че освен риби няма и хора и никой не е застрашен от падането на обектите от небето. Точните координати са 48 градуса и 52,6 минути южна ширина и 123 градуса и 23,6 минути западна дължина.

Точката Немо е на умопомрачителните 2689 км разстояние, като тръгнете от най-близката населена суша, която в случая е един от Великденските острови - Моту Нуи на североизток, остров Дюсие (част от островите Питкерн) на север и остров Махер до Антарктида на юг.

"Това е чудесно място, където може да пуснете нещо, без да ударите нищо", заяви Бил Айлор, авиокосмически инженер, цитиран от ScienceAlert.

Агенциите правят всичко възможно да координират своите сателити, докато не са абсолютно сигурни, че ще кацнат в безопасната и обезлюдена зона.

Космическите обекти, "погребани" там, включват ракета Space-X, няколко товарни кораба на Европейската космическа агенция, повече от 140 руски машини за зареждане и космическата станция "Мир" от съветската епоха. Те далеч не са запазили целостта си, тъкмо напротив - навлизайки в атмосферата, части от тях са изгорели, а други са се разпилели заради удара на стотици километри.

Навярно това ще е мястото, към което ще бъде насочена и Международната космическа станция, когато нейното време дойде. А то наближава - предполагаемата година на нейното пенсиониране е 2028-а.

Най-голямото "погребение" в точката Немо е на 23 март 2001 г., когато 135-тонната руска космическа станция "Мир" потъва във водите на Тихия океан след 15 години трудов стаж.

"Мир" навлиза в атмосферата на надморска височина 100 км. Тя се разпада на няколко части, а когато достига океана, от нея са останали само около 20 или 25 тона маса. Когато "Мир" се разпада в атмосферата, тя оставя следа от отломки, която е дълга 1500 и широка 100 км.

А всички тези усилия се правят, за да се намали количеството на космически боклук, който може да попречи на бъдещото изстрелване на нови сателити и станции.