За католиците е Палмова неделя, както е описано влизането на Исус в Йерусалим

“…Други пък сечаха палмови клонки и ги постилаха по пътя пред Исус в знак на това, че искаха и величаеха Христос като Цар… А множествата, които вървяха пред Него, и които идеха изподире, викаха казвайки: Осанна на Давидовия син!”

Taка евангелистът Матей описва влизането на яхналия ослица месия в Йерусалим една неделя преди възкресението след смъртта му на кръста.

Затова и западните църкви наричат нашата Цветница или Връбница Палмова неделя. В страните, където заради климата не виреят палми,

християните

ги заменят с

маслинови, върбови,

чемширени, тисови

и други клонки

Католиците в Бавария, Австрия, Полша например също носят снопчета върба, но продължават да именуват празника Палмова неделя. Може би заради централизма на католическата църква, в която има един върховен жрец на всички - папата, а той извършва ритуала в топлия Ватикан с палмови клонки. Християнският канон не посочва изрично какви точно клонки да се носят за освещаване, макар в Библията да е споменато палмово листо – символ на ликуване и победа в Римската империя.

Някъде празникът е известен и със средновековното му име Тисова неделя или Неделя на клончетата. В Гърция използват лаврови китки и дафинов лист. Поляците си правят изкуствени палмови листа и се състезават чий е най-голям. Латвийците кичат големи голи клони с цветя.

У нас освещават в черква върбови клонки – символ на пукващата пролет. Затова на този ден му казваме и

Връбница - така го

наричат и други

източноправославни

народи като Русия, Беларус, част от Украйна. От черквата богомолците носят върбата у дома и цяла година я пазят върху иконата, за да ги закриля от болести и уроки.

В България Цветница е известна още като Цветоносна неделя, Вая, Куклинден. Хората поднасят в черквата и пролетни букети. Около 1/5 от българите са кръстени на цветя, дървета, храсти и треви и на този ден са именяци.

Вая е от гръцки произход и означава върба. Названието

Куклинден се ражда

от стара българска

традиция

Девойки, които предишния ден са лазарували, в неделята преди Великден отиват на реката с върбови венчета или хлебче, наречено “кукла”. Те го пускат във водата и онази, чиято “кукла” течението отнесе най-бързо, обявяват за “кумица”. Наричат ритуала “кумичене”. Дружките отнасят “кумицата” в селото “на столче”, пеейки лазарски песни. Девойката спира да разговаря с тях до третия ден на Великден, когато ѝ отиват на гости. Тя ги черпи с боядисани яйца и баница и символично им прощава греховете.

След този ритуал – завършек на лазаруването, “кумицата” получава нов статут и става годна да встъпи в брак. А другите моми вече не се боят, че може да ги отвлече змей. В неделя привечер на Връбница се извива лазарско хоро.