Днес ни напусна колега. Невероятно позитивен човек. От онези хора, които винаги те поздравяват с широка усмивка, когато те срещнат в коридора. И винаги те изненадва с нея, защото ти пак си или ядосан, или тъжен и изнервен от глупави, всекидневни, безсмислени “проблеми”. От онези хора, които не познаваш съвсем добре, но енергията им е толкова приятна, че просто знаеш, че това е разкошен, добър човек. В такива моменти съжаляваш, че никога не си намерил малко време да си поговориш повече с него. Светла ти памет, Боби! В такива моменти се замисляш колко много време отделяш да се ядосваш на кофти случки с кофти хора и колко малко време отделяш на добрите хора. Дори на тези около теб, дори на най-скъпите ти. От бързане, от липса на време, защото имаш много работа/грижи. Колко малко време отделяме на близките си хора и как все по-рядко им показваме, че са ценни и обичани - от гордост, от страх, от всякакви “съображения”. Докато не ги загубим неочаквано- по един или друг начин. Живеем с грижите си, но не и с хубавите емоции. Такива сме станали. Извинявам се за лиричното отклонение...но Боби заслужава.