Иля Авербух е роден на 18 декември 1973 г. в Москва.

С първата си партньорка Марина Анисина е двукратен световен шампио за юноши в танцовите двойки (1990 и 1992). После обаче се влюбва в колежката си Ирина Лобачова и започва да се пързаля с нея.

Двамата се женят през 1995 г. и се местят да живеят в САЩ. Там остават до 2002 г.

Двойката Лобачова - Авербух печели сребърните медали от олимпиадата в Солт Лейк Сити (2002) и световната титла същата година в Нагано. Година по-късно двамата печелят сребро от световното във Вашингтон и европейското злато в Малмьо. Марина и Иля имат син Максим, разведени са от 2007 г.

След края на кариерата си Авербух започва да продуцира шоу на лед. Негови са проектите “Звезди на леда” и “Ледена епоха”, както и спектаклите върху лед “Кармен” и “Ромео и Жулиета”

- Иля Изяславович, по какъв повод сте в България?

- Първо, искам да отбележа, че в България аз съм далече не за първи път. България стана за нас мила и родна за нашите изпълнения. Тази година това е в рамките на голям гала тур с участието на олимпийски шампиони, световни шампиони, фигуристи, които вече са обичани от софийската публика. Същото така ще представим и нови звезди. Освен това тази гала ще е в подкрепа на нашите момчета и момичета, които ще представят Русия на олимпиадата в ПьонгЧанг в тези сложни и доста трудни условия за тях. Ние искаме да ги подкрепим морално, защото софийската гала ще е в самия разгар на олимпийските игри. Мисля, че и от българската публика има мнозина, които подкрепят нашите спортисти.

- За българската публика ще е интересно да споменете кой ще участва на тази гала в София.

- На първо място това е, разбира се, двойката, прославила българското фигурно пързаляне, единствените във вашата история световни шампиони в този спорт. Това са Албена Денкова и Максим Стависки. Албена е мой изключително добър приятел от много години, подкрепяме се един друг, както в тежките моменти от живота, така и в радостните. Та наистина е лицето на фигурното пързаляне в България и освен това през цялото време участва в моите програми - както в Русия, така и в България, а и в другите страни. Освен Албена и Максим на леда ще излезе олимпийският шампион Алексей Ягудин. Той е наш известен, прочут, обичан от всички фигурист. Също така Татяна Тотомянина и Максим Маринин, също олимпийски шампиони. Мария Петрова и Алексей Тихонов - световни и европейски шампиони. Оксана Домина и Максим Шабалин. Олимпийският шампион Роман Костомаров ще има изпълнение с Оксана Домина също. Изобщо, това ще е една много, много интересна програма, в която участва истинско съзвездие фигуристи. Разбира се, ще има и изненади, за които българската публика ще разбира постепенно.

- Какво според вас харесва повече българската публика? Шампионски тур като този, който сега ще представите, или спектакъл като “Кармен”, с който дойдохте миналия път?

- Аз бях много щастлив, че успяхме да представим “Кармен” в София. Това беше единственият европейски град, в който успяхме да го направим, за което благодаря от цялата си душа на организаторите. Проектът е много скъп, много сложен, но все пак решихме да го поставим тук и той мина с изключителен успех. Но подобни спектакли са ексклузивни, докато шампионската гала си е шоу. Там публиката се среща с любимите си фигуристи, няма декори, няма партитура и по тази причина тези проекти не бива да се сравняват. За съжаление във връзка с определени финансови затруднения ние не можем да докараме тук последния ни спектакъл “Ромео и Жулиета”, макар на мен много да ми се иска. Но в никакъв случай ние не искаме да губим контакта с българската публика, затова правим всичко възможно да идваме по-често.

- Понеже засегнахте темата с олимпиадата в ПьонгЧанг, кажете какво е мнението ви за проблемите на руските спортисти с МОК? Всичките тези дисквалификации, липсата на химн и знаме?

- Това, което се случва, със сигурност е политическа поръчка. Страшното е друго - че заради моментното желание да бъде наритана Русия, се създава много страшен прецедент, който в един момент може да стане разрушителен за МОК. И след това олимпийското движение никога няма да е такова, каквото е било. Защото днес е Русия, но утре в същото безправно положение може да се окаже всяка друга държава.

- Тук не бих се съгласил с вас. Атакуват само силните, тези, от които чувстват някаква опасност.

- Не, тук се създава определен косовски прецедент, ако използваме политическата терминология. Щом веднъж това е било позволено, минало е, значи и нататък може да играем по тези правила. Защото оттук нататък на всеки въпрос “Защо?”, ще могат да отговорят “Защото така!” Танцовата двойка Букин-Степанова даже не е участвала на олимпиадата в Сочи, а него го отстраниха. Тук няма конкретика, няма обвинения, че той е направил това или онова. Просто има формулировка “Ние сметнахме за необходимо.” Кое е необходимо, кои сме ние - никой не казва. Когато е налице подобно беззаконие, утре може да рухне всичко. Защото това не са просто някакви принципи, по които е отказано участие на руските спортисти. Това са конкретни човешки съдби. Аз искам да видя следното: фамилия, например Шипулин, и после - направил е това и това. затова не пътува. Аз съм сигурен, че всичко се протакаше до последния момент, за да не пътуват определени спортисти. И даже с невъроръжено око се вижда политическия момент.

- Имам много приятели в Русия - спортисти, журналисти, дори политици. Те също са разделени. Йоланда Чен, олимпийската шампионка по троен скок, каза, че трябва да се участва на всяка цена. Други обаче настояват за бойкот. Какво е вашето мнение? И още нещо. Какво направи руска държава за двете години след Рио?

- Аз мисля, че през тези две години се работеше по въпроса. Сложно е, защото всички тези структури - МОК, УАДА, КАС, са доста затворени, а и не са съвсем независими. Те, между другото, не крият своята зависимост. Но съм съгласен с Йоланда, че трябва да се участва на всяка цена. Първо, защото ако бойкотираме, Русия ще бъде отстранена от олимпийското движение за два олимпийски цикъла. И тук със сигурност няма какво да направим и това ще бъде просто катастрофа за руския спорт. Така че, както се казва в песента, трябва да стиснем волята си в юмрук и да участваме. На мен ми се иска да си запазя това интервю и пак да го прочета, когато мине време, за да разбера дали ще се сбъдне това, което ни обещават - че това е за последно. Че оттук нататък започваме начисто и няма да ни търсят сметка за стари грехове, Родченков ще спре да трупа пари на наш гръб и да вади все нови и нови компромати. В това е трудно да се повярва, но аз вярвам. Така че аз смятам, че трябва да се пътува заради тези спортисти, които все пак бяха допуснати.

- Между другото, познавате ли Родченков лично?

- Не, с този индивид никога не съм се срещал лично. Той се появи, когато ние вече бяхме приключили с активния спорт. Той беше никому неизвестен, преди да започне медийните си изяви.

- С големи шансове за злато в ПьонгЧанг са фигуристките Медведева и Загитова. Как се получи така, че втората - едва 15-годишна, победи на европейското първенство може би най-добрата състезателка за този век Медведева?

- Аз не виждам нищо странно в това. Напротив - за съжаление такава е тенденцията през последното десетилетие. Ето - в Сочи победи също 15-годишната Юлия Липницкая. Евгения Медведева също. Сега я наричат велика и превелика, а тя е само на 18 години и вече двукратна световна шампионка с куп рекорди. Женското фигурно пързаляне се подмлади драстично за съжаление и на мен ми се струва, че трябва да има промени. Момичета под 16 години не трябва да участват при жените, защото борбата не е съвсем равностойна. Като гледаш, между 15 г. и 17 г. като че ли няма кой знае каква разлика, но в първия случай това е още детски организъм, момичето не е започнало да се формира като жена и това влияе върху представянето. При това в много по-голяма степен, отколкото при момчетата и мъжете.

- Как се промени фигурното пързаляне през последните 15 години? След като вие приключихте?

- Е, то направи голяма крачка напред в техническо отношение, защото ударението беше поставено върху чисто спортните елементи. Разбира се, няма идеално решение, но на мен ми се струва, че направените реформи бяха необходими. Колкото и да ни е тъжно за оценките 6,0, смятам, че плюсовете са повече от минусите.

- Не съжалявате ли, че когато вие участвахте на олимпийски игри, нямаше отборно състезание? Тогава можеше да станете олимпийски шампион.

- Да, разбира се. Определено съжаление по този повод изпитвам. Спомнете си само какъв отбор имахме тогава. Алексей Ягудин - олимпийски шампион при мъжете, втори - Евгений Плюшченко. При спортните двойки - Бережная и Сихуралидзе взеха злато, Тотомянина и Маринин завършиха четвърти. Ние (Лобачова и Авербух - б. а.) взехме сребро при танцовите двойка, както и Ирина Слуцкая при жените. Тоест ако сумираме - два златни и два сребърни медала, нямаше кой да ни бие и щяхме да сме олимпийски шампиони. Но какво да се прави, историята не признава условното наклонение.

- Знам отговора, но няма как да не ви попитам. С Марина Анисина станахте два пъти световни шампиони за юноши. Не съжалявате ли, че се разделихте като двойка, а тя стана олимпийска шампионка с Гуендал Пейзера, като ви победи в Солт Лейк Сити?

- Това е минала история. Със сигурност не съжалявам. Всеки има своя съдба, своя история. Най-важното не е самият медал, макар че той, разбира се, да е от изключително значение - все пак и до днес ми виси на стената. Важни са дивидентите, които човек може да извлече от това. За мен сребърният медал стана трамплинът, който ме изстреля нагоре, компенсация за онзи колосален труд, който аз бях хвърлил, за да го получа. Може би именно това, че той беше сребърен, а не златен, ме буташе нагоре и аз получих този живот, постигнах тези успехи. Затова съм благодарен.

- Вие сте кореняк московчанин. Обичате ли футбола?

- Да, разбира се.

- А на кой отбор сте привърженик?

- Аз не съм запалянко в истинския смисъл на думата. Симпатизирам на два отбора - ЦСКА и “Динамо”. И за националния отбор на Русия, когато играе.

- Понеже стана въпрос за футбола, аз винаги съм смятал, че цялата тази история с допинга е за да вземат от Русия домакинството на световното. Съгласни ли сте?

- Мисля, че вече това не е възможно. Все пак прекалено много неща са задвижени, мина жребият, всичко останало… Но за съжаление всичко онова, което вчера изглеждаше невероятно, вече ни се струва напълно възможно. Все пак аз твърдо вярвам, че това няма да се случи и Русия ще организира едно прекрасно световно първенство по футбол.

- Споменахте, че сте били на ледената пързалка “Славия”, видели сте условията. Не ви ли се струва невероятно, че България има двукратни световни шампиони по фигурно пързаляне?

- Разбира се, условията са ужасни. Това е точната дума - ужасни. Много трудно мога да си представя, че подобна пързалка би могла някъде да функционира в големите градове на Русия. Ето - вие критикувате руските спортни чиновници. Недейте. Погледнете си спортните бази, които се намират в жалко състояние. Всичко, което видях на тази база, е отвъд възможността нормално да се занимаваш със спорт. Ако се вижда, че някаква зала или стадион не работят, то трябва да се търси начин тя да заработи. Но не и да се живее с това, което е останало от съветските времена.

- Идват изборите за президент на Русия. Влизате ли в отбора на Владимир Путин? Този, който създаде хокеистът Овечкин?

- Не, в така наречения отбор на Путин, организиран от Овечкин, аз не влизам. Но съм доверен човек на президента на Русия.

- Вие често идвате в България. Аз също бях съвсем скоро в Русия - на жребия за севтовното. Има някакви настроения, че българите не се отнасят добре към руснаците - заради паметниците, а и заради други неща. И вие ли смятате така?

- Не, нямам подобно усещане. Разбира се, в Русия бихме искаме да усещаме повече подкрепа от българите - и политически, и емоционално. Но в много въпроси, например за “Южен поток”, България заемаше антируска позиция веднага след като там идваше поредният американски пратеник. Това няма как да не се отразява на отношенията ни. Всички ние искаме не да сме един до друг, а да сме заедно, защото да сме заедно, е нашата сила. Но някой непрекъснато се опитва да вбие клин в приятелските ни отношения, а историята и отношенията между народите ни са по-силни от тази разюздана агитация, която се вихри от всички страни. Аз идвам в България и не чувствам никакво враждебно отношение към мен, защото съм руснак. Прекрасно ни приемат, опитват се да говорят с нас на руски - въобще оборват всички клишета, които разни хора се опитват да насадят.

- Последен въпрос. Знам, че имате роли в киното и една от тях е на журналист. Как се отнасяте към нашата професия?

- Когато завърших кариерата си на фигурист, аз най-много исках да работя в телевизията като журналист. Мога да да кажа, че за мен беше вътрешен шок, когато от човек, от когото са вземали интервю, се превърнах в човек, който преследва някого за интервю. Беше достатъчно сложно, усетих цялата сложност на професията - как да формулираш правилно въпросите, умението да си коректен събеседник, изкуството да стигнеш до необходимия човек. Това е тежка работа, за която се изискват много умения. Аз така и не се отдадох на тази професия, но понеже се докоснах до нея, се отнасям към журналистите с голямо уважение.