Руските Освободители са загубили в Руско-Турската война 1878 г около 66000 войници на два фронта, като Каквазкия фронт е дал може би половината жертви. Огромен брой войници за загубили живота си поради бездарието на царските пълководци, например Скобелев под Плевен, поради злополучни грешки на командването, от измръзване и болести поради лоша организация на армията. В тази

Освободителна армия на Руската Империя освен руснаци са воювали и загубили живота си много румънци, финландци, молдовци, балканци и т.н. България е платила огромни суми в злато след Освобождението възлизащи на няколко пъти националното богатство по това време.

След 9.9.1944 Българската Армия от близо половин милион е започнала незабавни действия срещу Германия, оставяйки страната си за разграбване и окупация от НКВД и окупационните съветски сили. България не само загубва свободата си и плаща огромни суми на Сталин за “Освобождението” си, но и загубва около 20,000 войници, вероятно и повече, без да се броят поне 35,000 избити незабавно от българските комунисти. Впоследствие жертвите надхвърлят 300,000 унищожени, прокудени, съсипани, ограбени и стъпкани като човешки същества. Нито един руснак не е дал живота си на българска земя в тази “освободителна война”.

Но няма паметник на българските войничета загинали по фронтовете, за да триумфира Москва на Парада на победата в Берлин и да си подели Европа след войната. Няма паметник на героичните ни сънародници спасили българските евреи.

Но има МОЧА! И Цар Освободител. И Шипка. И Александър Невски. И безбройно много други паметници. Ето това трябва да се казва и да се обяснява на децата не само в 10 клас, но още от първия училищен ден.

А не за това колко социални джендъра има в наличност и как капитализма убива природата и климата.

*От фейсбук