Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Токио и София отвъд романтиката Шиндзо Абе пусна своя снимка в туитър с изглед към църквата “Света Неделя”.

България е севернокорейската база на Балканите и това е една от причините да е важна за Япония

Има един японски разказ, който се казва “Есен в София”. Не бях чувал за него, но японският премиер Шиндзо Абе ме изненада, като ми каза в интервюто си, че преди 35 години, когато дошъл в България заедно с баща си Шинтаро Абе - по онова време външен министър на Япония, - бил под въздействието именно на тази творба. През 1983 г. София беше много по-красива, отколкото описаното в книгата, спомня си Абе. Вчера и онзи ден той бе отново в София, но този път като първия министър-председател на Япония, който посещава България в цялата почти 100-годишна история на връзките ни. А за да има нови красиви спомени, снегът заваля точно навреме. Преди да отпътува,

Шиндзо Абе пусна

своя снимка в

туитър с изглед

към църквата

“Света Неделя”

В отношенията между българи и японци има една необяснима романтика. Шиндзо Абе твърди, че всички негови сънародници, които идват в България, се влюбват в страната ни, а българите, посетили Япония, оставят част от сърцето си там. Котоошу и неговата успешна сумо кариера е като че ли едно грамаданско въплъщение на това ирационално привличане между България и Япония. Но това привличане е много по-отдавна. И веднага се сещам за

онзи японски

офицер Сейго

Ямадзава, който

участва в битката

за свободата

на Плевен

през 1877 г. като военен кореспондент по време на Руско-турската война. И за друг военен кореспондент се сещам - Йошинори Маеда, който минава през България през 1942 г., за да срещне тук бъдещата си съпруга - Сийка Макрелова. Това е една невероятна любовна история, за която са писани книги, сниман е филм и дори е посветена една опера. След войната Йошинори Маеда оглавява държавната японска телевизия и радио NHK и се превръща в един от стълбовете на българо-японските отношения.

Всъщност точно хората от двете страни, а не политиците са били винаги основният двигател на тези връзки, които следващата година ще изпълнят вековен юбилей. Хората на културата, изкуството и спорта са основният капитал на българо-японските отношения. Производството на кисело мляко и електрониката са само допълнителен актив към взаимното уважение.

През 1965 г. България пуска първия електронен калкулатор - “Елка 6521”. По това време в света има една читава сметачна машина и тя е японска. Нашата обаче може да пресмята и корен квадратен. Заради постиженията в електрониката

през 70-те и 80-те

години наричат

често България

европейската

Япония

Това, разбира се, отдавна е забравено.

По-важно сега е бъдещето на българо-японските отношения и какво има отвъд романтиката.

Очакващото ратификация Споразумение за икономическо партньорство (ЕРА) между Япония и ЕС, договорено в края на миналата година, е от непосредствен интерес за България. Затова Борисов обеща на Шиндзо Абе максимални усилия за бързото приключване на процеса.

ЕРА ще подпомогне навлизането на японски компании на българския пазар и евентуални инвестиции в автомобилостроенето, IT сектора, селското стопанство, различни инфраструктурни и туристически проекти. Споразумението би дало и възможност български фирми да оперират по-лесно в Япония.

Политическият диалог между София и Токио е максимално улеснен от липсата на сериозни спорни въпроси и е подчинен на взаимна подкрепа по важни за съответната страна регионални проекти.

Темата Северна Корея е пресечна точка и точно в това отношение

за японците

България е

важна предвид

факта, че тук е

най-голямото

севернокорейско

посолство

в района

Пхенян поддържа от години сравнително голям дипломатически щат в България (към момента около 20 имена с дипломатически карти според листата на МВнР), защото за КНДР София представлява база, от която биват покривани десетина съседни държави.

Активността на тези севернокорейски служители, особено дейностите, които не съответстват на Виенската конвенция и биха могли да са източник на валутни постъпления за режима в Пхенян, са особено интересни за Токио.

Япония смята, че няма смисъл да се водят празни преговори със севернокорейците, а трябва да се увеличи максимално натискът върху режима, така че да бъде принуден Ким Чен Ун да се откаже от ядреноракетната си програма и сам да предложи диалог.

Затова и Шиндзо Абе изрази надежда, че България ще прилага надлежно и с цялата им строгост санкциите, наложени от ООН.

Освен ракетната заплаха Япония има и друг сериозен проблем със Северна Корея, за който също разчита на международна помощ. Става дума за десетките безследно изчезнали японски граждани, за които се предполага, че са отвлечени от тайните служби на Северна Корея. Някои от тях биват

използвани за

езикова и

поведенческа

подготовка на

севернокорейски

агенти,

които трябва да бъдат инфилтрирани на японска земя.

За Япония има още една важна тема, по която тя се надява да събере максимален брой приятелски гласове в Европа. В интервюто си за “24 часа” японският премиер споменава за “свободен и открит” Индо-Тихоокеански басейн. Под тази дискретна формулировка се крие притеснението на Япония от ред целенасочени действия на Китай през последните години.

На първо място е проблемът с островите Сенкаку в Източнокитайско море, където след 2012 г. заради промяната на собствеността, извършена от японското правителство, китайски плавателни съдове демонстративно нарушават териториалните води почти всеки ден. Въздушното пространство също се нарушава, понякога два пъти дневно. В бъдеще това може да доведе не само до задълбочаване на споровете за петрола в шелфа и риболова, но и до опасна ескалация на напрежението.

Освен това Пекин засилва с ускорени темпове военното си присъствие по островните групи в Южнокитайско море между бреговете на Виетнам, Филипините и Малайзия. Става дума за строителство на специализирана инфраструктура - защитени пристанища, разширение на писти, издигане на радарни станции, отбранителни укрепления, подземна складова база и хеликоптерни площадки.

Според японците цялата тази инфраструктура, както и подходящата дълбочина на Южнокитайско море може да дадат възможност на

китайците да

започнат патрули

с ядрените си

подводници

от базата на остров Хайнан. Токио се тревожи, защото това увеличено военновъздушно и военноморско присъствие може да доведе до милитаризация и абсолютно китайско военно превъзходство в региона.

Ситуацията в Южнокитайско и Източнокитайско море е от стратегическа важност за Токио, защото оттам минават пътищата на японския търговски флот към Суецкия канал, петролните им танкери от Персийския залив, както и на японските военноморски съдове, участващи в операциите срещу пиратството в пролива Малака и Аденския залив.

Заради това и премиерът Шиндзо Абе говори в София за спазване на върховенството на закона в Индо-Тихоокеанския басейн. Това е част от трите принципа, които самият той обяви през 2014 г. в Сингапур на Азиатската конференция за безопасност, станала известна като “Диалога Шангри-ла”.

Всички

тези детайли

би трябвало да

интересуват София

предвид предстоящото

домакинство на

седмата среща

на държавните глави на Централна, Източна Европа и Китай, т.нар. форум 16+1.

На фона на Индо-Тихоокеанския басейн динамиката в Западните Балкани изглежда безпроблемна и Япония приветства политиката на България за европейското бъдеще на региона, подкрепена от възможност за инвестиции в инфраструктурни проекти.

Колко мащабни са плановете на Япония за Балканския регион обаче, ще си проличи след края на обиколката на Шиндзо Абе в Сърбия и Румъния.