Младите българи не умеят да благодарят. снощи ходихме да ядем рамен в умамидо. за втори път ни сервират рамена не с рамен нудъли, а с тънки спагети. обърнах се към хостесата-сервитьорка, тя ми обясни, че били в процес на смяна на доставчик. казах, че името на супата е рамен, а не японска супа със спагети, тя обеща, че това е само временно. и защото тя не е виновна, оставих й бакшиш почти 20%, което в българия не се прави. предишния път пак й оставих толкова. на излизане каза "чао, хубава вечер" и това ме вбеси повече и от липсата на рамен. благодаря нямаше.

Ако работата ти не ти харесва, намери си друга, но когато клиентите се държат с тебе повече от добре, при положение, че ресторантът има проблем, ще си пречупиш просташкото българско его и ще кажеш благодаря с усмивка. това, че смяташ, че тази работа е под тебе по някаква причина - въпросът е какво друго можеш - не бива да засяга по никакъв начин клиента, в пряк и преносен смисъл. клиентът е над всичко.

И това е на всякакво ниво и навсякъде. независимо дали си млад горещ поет с претенции за милиони на когото се дава шанс или си хубавка девойка, която би искала да не посреща и сервира в ресторант. много от младите българи страдат от дълбоко невъзпитание и тотална липса на самооценка. неблагодарни, невъзпитани и в крайна сметка силно надценяващи се, защото и с тях или без тях е все тая, даже без тях е по-добре, когато разбереш колко струват. и те винаги могат да бъдат заместени. винаги има някой по-гладен и по-добър. и основно глупави - защото ако си любезен, усмихнат и благодарен, хората помнят, че си такъв, и остава отворена врата за теб. не се знае, някой ден можеш да имаш нужда от нея. може и тези хора да пожелаят в бъдеще да правят нещо с теб или за теб. а ако си неблагодарен, вратата ти е затворена завинаги.

сори за лекцията, но имате нужда.

p.s.: да, те са нечии деца. родителите им също не познават явно благодарността. възпитанието в бг липсва.

*Коментарът е от фейсбук