Още малко, защото очевидно е нужно:

Идеята, че държавата може да регулира интимните отношения между гражданите е дълбоко комунистическа. Тоталитарната държава по дефиниция следи всички страни от живота на хората, тя се стреми към пълен контрол.

У нас това влизаше в личното пространство при дрехите ( печати на бедрата за момичетата, да не могат да носят минижупи), при външния вид ( мереха с линийка дължината на косата при момчетата, държавата определяше колко сантиметра може да е), но в личните отношения на двойките дори нашите комунисти не се бъркаха по този начин. Имаше социалистически морал, който препоръчваше норми, но не и в закона. Това в Швеция е безумие, мракобесен комунизъм. А Европа осъди комунизма в Пражката декларация, приета и от нашия парламент.

Да защитаваш това левичарско безобразие, само защото идва от Швеция, е смешно. Ние сме живели комунизма, за нас е опит, не теория. В Швеция е литература, тук е наследство. Да защитаваш подобни идеи у нас е тъжно и жалко, дори и да го правиш заради някой лев от фондации. Да го правят хора, които претендират да са демократи, които уж се пишат антикомунисти - това е пародия. И показателно за морала им.

Никой не може да командва живота на хората, даже шведското правителство. И Политбюро не успя, тия също ще се провалят, а тукашните пребоядисани демократи стават все по-нелепи.