Когато бях на 20, гледах с неразбиране жените на 40, които отчаяно се опитваха да спрат хода на времето. Струваше ми се, че е най-готино нищо да не пипаш по себе си, че бръчките са част от естествения ход на нещата и просто трябва да ги приемеш. Когато станах на 30, започнах да забелязвам наоколо тежко видоизменени 40 и 50-годишни жени, които имаха все по-малко общо със собствения си първообраз – неестествено опънати кожи, изхвръкнали скули, набъбнали устни.

Очевидно борбата с времето ставаше все по-отчаяна, а „съпътстващите жертви“ все повече. Което добави още един аргумент в подкрепа на тезата „да бъдем естествени, пък каквото такова“. Да, но един ден и аз се събудих на 40 и забелязах, че времето оставя следи и по моето лице. Взех да се подготвям психически, че „това е положението“ и че в крайна сметка е по-добре с бръчки, отколкото с наблъскана с ботокс и филъри киборг физиономия... Та-да-да-дън!

Е, да, но се оказа, че нещата въобще не са толкова черно-бели, положението не е "или-или". Има начини - дискретни и ненатрапчиви да забавиш хода на времето без да спираш да бъдеш себе си. Не че повярвах веднага - подозрително добиче съм и още скептично. Но добрата новина е, че наистина е така. Важното е да попаднеш на точния човек. Онзи, който пипа внимателно и няма да гледа как да ти вкара във фейса целия си ценоразпис, а ще ти препоръча само това, което е най-добро за теб. Една-две мезотерапии и плазмотерапии по-късно, искам да кажа: Радвам се, че се запознахме, DrMaria Toncheva.

Много е хубаво, когато всички забелязват, че изглеждаш супер, но на никой не му хрумва, че някой освен теб самия има пръст в тази работа. Ей така ги разбирам аз нещата.

*Деси Стоянова във фейсбук