Медиите няма да отбележат днешната дата, но тя, а не договореният 18 ноември е истинското начало. На 9 декември 1989 г. десетки хиляди гневни софиянци тръгнаха спонтанно от Южния парк и с възгласи "Долу чл. 1", "Долу БКП!" "Оставка" минаха по улиците на София и изпълниха пл. "Народно събрание".

Още същата вечер в изказване по националното радио председателят на току-що учредения СДС Желю Желев се разграничи от "екстремистите". На следващия ден, на първия митинг на СДС, в словото си той отново обяви, че СДС се разграничава от "екстремистите" .Малко след това ораторът гордо изтъкна организираните от "Подкрепа" първитстачки -- в Бърза помощ и на шофьорите от градския транспорт в София.

Така в един и същ ден ме нарекоха "екстремист" и едновременно с това ме похвалиха. По причина и бях и на двете места. Разбира се, освен мен на площада имаше предостатъчно "екстремисти".

Парадоксално, но тъкмо от устата на лидерът на демократичната опозиция комунистите заимстваха това понятие и започнаха охотно да го употребяват. Това накара Кирчо Маричков един хубав ден да им отговори в подходяща мелодична форма (" Аз не съм комунист и никога няма да бъда, аз не съм екстремист...")

Така че да знаете, днес си имаме не само паралелна държава, но и паралелна история на близкото минало.

Казионната започва с митинга на 18 ноември и води към злощастната кръгла маса, на която срещу с любезното съдействие на СДС седна цялата сган от казионни организации (комунистическият профсъюз, другарките на Емилия Масларова, научно-техническите съюзи, ОФ, Църквата (патриарх Максим) и пр.

Истинската история тръгва от шествието на днешната дата, продължава през първия опит за нежна революция на 14 декември и приключва с втория опит -- Коледните бдения и насрочената, но осуетена от партиите в СДС национална политическа стачка с искане за оставки на другарите от Политбюро и разпускане на БКП.

Това е положението. Щом така успешно преиначават близкото минало пред очите ни, представете си какво остава за далечното.