Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Най-могъщият принц: Историята на престолонаследника Мохамед бин Салман

Как престолонаследникът на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман излезе от сенките на дворцовите кулоари в Рияд и стигна върховете на световния политически елит.

Той е само на 32 години, а вече има власт, каквато малцина преди него са притежавали. Да бъдеш обявен за най-могъщия държавник в Арабския свят, преди още да си станал държавен глава, е впечатляващо постижение. И то на арена с брутални традиции, където точно за тази титла през годините са претендирали фамозни имена като Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи. Сега този млад принц, само допреди няколко години напълно неизвестен, прави зашеметяваща кариера пред очите на всички, изстрелвайки се със скоростта на ракета от сенките на дворцовите кулоари в Рияд до самите върхове на световния политически елит.

Неговото име е Мохамед бин Салман, но често го наричат само с инициалите му - МБС. Той е престолонаследник на многокланова династия с хиляди претенденти за короната и най-младият военен министър в света, който води много войни на различни фронтове. Една истинска в съседен Йемен и две необявени – с “Ислямска държава” и с Ислямската република. Войната с Иран, макар и само на думи, е вероятно много по-опасна от всички останали. Но като че ли най-важната от битките, с която се е захванал, е тази вътре в собствената му страна.

Саудитският престолонаследник е в центъра на всички значими събития, които се случват в Кралството – от икономическите реформи до религиозните въпроси. Той вече успя да си спечели много силни и коварни врагове. Както измежду собствените си роднини - особено някои свръхвлиятелни принцове, така и сред радикалните ултраконсервативни кръгове.

Мохамед бин Салман няма план Б. Той просто трябва да успее в това, което е намислил. Или ще управлява дълго една променена и просперираща страна, или ще срещне най-трагична съдба.

Срещу враговете си той разчита на едно единствено нещо и то е много важно, макар да е извън кралския дворец. Широка подкрепа сред населението. По улиците на Саудитска Арабия голяма част от хората искрено адмирират действията на младия принц. Сега е на път да убеди и останалата част на света, че е прогресивен лидер с визия за бъдещето на една от най-закостенелите и ретроградни държавни системи в света. Вероятно затова и оглави класацията на сп. “Тайм” за личност на годината, надминавайки и такива всепризнати любимци като канадския премиер Джъстин Трюдо.

Мнозина вярват, че единствено МБС може да вземе надмощие над консервативните кръгове, които досега определяха облика на страната. Тази вяра се засили особено след арестите на принцове от така наречения първи кръг - такива, чиито бащи са били крале, - които бяха обвинени в корупция в зашеметяващи размери.

Когато МБС обяви, че е дошло време жените в Саудитска Арабия да шофират, религиозните власти, които винаги досега са се противопоставяли, този път се съгласиха с принца. Замълчаха и когато през октомври той обяви, че страната трябва да се завърне към умерения и балансиран ислям, с отваряне към света и всички останали религии. Това откровено опълчване срещу духовенството и могъщия религиозен елит в страната бе не само на думи. Принцът ангажира млади саудитци, завършили религиозно образование, но активни в социалните мрежи, като противовес на Съвета на религиозните старейшини, който определя политиката на Кралството по въпросите не само на вероизповеданието, но и на всички аспекти от обществения живот. МБС се наложи и над ръководството на религиозната полиция, която десетилетия всяваше страх в обществото. Тази институция все още съществува и дори може да се види по улиците на страната, но далеч не е толкова усърдно фанатична в преследване на догмите.

За пръв път в Саудитска Арабия бяха разрешени смесени празненства – с мъже и жени на едно място. Това се случи по време на тазгодишното честване на националния празник на страната. Стадионите в Рияд бяха отворени за жени, а в столицата се проведоха първите концерти – нещо невиждано, а и дори немислимо само допреди 2-3 години.

Принцът настоява, че Кралството има нужда от повече забавления за семействата и младежта. И наред с ограничаване на правомощията на религиозната полиция той инициира и създаването на специална администрация, която да промотира събития за наслада на населението.

Освен вътре в страната Бин Салман има и активна международна дейност. Той бе в Белия дом за среща с Доналд Тръмп месец преди американският президент да посети през май Саудитска Арабия като първата страна в своята обиколка. Младият принц бе и моторът на визитата на крал Салман в Москва – първото в историята посещение на саудитски монарх в Русия за всички времена. Тези ходове могат да се разглеждат като част от стратегията на МБС да си осигури стабилни връзки зад граница, докато укрепва властта си вътре в страната.

Всъщност какво знаем за Мохамед бин Салман? Кой е той и как се появи?

Доскоро основни факти от биографията му не бяха познати за широката публика. Сред синовете на Салман бин Абдулазиз ал Сауд имаше друг, далеч по-популярен - това е принц Султан - първият саудитски, арабски и мюсюлмански астронавт, летял в Космоса през юни 1985 г. По това време Мохамед бин Салман все още не е роден. Той се появява на бял свят на 31 август 1985 г. Майка му е принцеса Фахда бинт Фалах бин Султан бин Хатлийн от племето аджман. Мохамед завършва училище в Рияд като един от 10-те най-добри гимназисти в страната, а след това е втори по успех в университета “Крал Сауд”, откъдето има диплома по право.

През 2008 г. Бин Салман се жени за принцеса Сара бинт Машхур бин Абдулазиз ал Сауд, с която имат три деца. Преди да поеме първите сериозни държавни постове, той има няколко фирми и се занимава с благотворителност. Една от най-сериозните му дейности в тази област е концентрирана около фондация “Миск” – нестопанска организация, която подпомага саудитски младежи чрез програми за развитие и бизнесинкубатори.

За работата си с тази фондация през 2013 г. е обявен за Личност на годината от близкоизточното издание на сп. “Форбс”. Политическата му закалка идва с работата като съветник в Съвета на министрите през 2007 г. След две години става и специален съветник на баща си, който по това време е губернатор на Рияд. Когато баща му е обявен за престолонаследник, Мохамед бин Салман е предложен за ръководител на администрацията и още с встъпването си на тази длъжност въвежда промени в орагнизацията на дворцовата стурктура. С възкачването на Салман на трона МБС става министър на отбраната на 23 януари 2015 г. И само два месеца по-късно дава старт на военна операция срещу хутите в Йемен, убеден, че южната съседка се е превърнала в плацдарм на иранските интереси срещу Кралството.

През април 2016 г. той обяви своята Визия 2030 за бъдещето. Според тази амбициозна програма Саудитска Арабия е сърцето на Арабския и Ислямския свят, инвестиционен център и хъб, който свързва три континента. Реформаторската му инициатива предвижда диверсификация и приватизация на икономиката и излизане на страната от постоянната зависимост от петролните приходи и цената на черното злато. Прокара планове за икономическа и социална либерализация, възстанови някои от бонусите на заетите в социалната сфера, държавните служители и военните, съкратени преди това заради спада в цените на петрола. Неуморните му инициативи предвиждат още въвеждането на електронно правителство и приватизация на част от националната петролна компания “Сауди Арамко”. С парите от това той обяви, че ще създаде най-големият независим фонд в света за 3 трилиона долара. Иска още промяна на образователната система и по-голямо участие на жените в работната сила и потенциала на страната. МБС анонсира и план за създаването на бизнес и индустриална зона, разпростираща се отвъд границите на страната до съседните Египет и Йордания. Тази зона, обхващаща повече от 26 хил. кв.км, е известна като проекта NEOM – супер-мега-град на бъдещето - дом на високотехнологични иновации, роботизиран транспорт и енергийни възобновяеми източници. Целият инвестиционен проект е за колосалната сума от 500 милиарда долара.

Вероятно самият Мохамед бин Салман си дава сметка, че ако иска да осигури бъдещето на тази рентиерска държава, трябва да направи драстични промени. Но много наблюдатели казват, че това, с което се е захванал, не са просто широкоспектърни и мащабни реформи. Това е направо революция.

Всичко това, което се случва в Саудитска Арабия днес, стана възможно след като през последните няколко години последователно един след друг починаха няколко знакови фигури от саудитската кралска династия, начело със самия крал Абдула. Който освен монарх, а преди това и престолонаследник, през последния половин век бе ръководител на създадената от него самия Национална гвардия. В този списък са още принцовете Султан бин Абделазиз и брат му Найеф бин Абделазиз - и двамата били престолонаследници и съответно министри на отбраната и вътрешните работи. Всеки изкарал на този пост в продължение на 48 години. Също и принц Сауд ал Фейсал, който бе министър на външните работи на Саудитска Арабия в продължение на 4 десетилетия.

Вероятно и по тази причина през последните години в Саудитска Арабия всичко изглеждаше някак стабилно и предсказуемо. Но геронтокрацията всъщност доведе до повечето проблеми, които страната днес има във вътрешен и външен план.

Когато Абдулазиз ал Сауд - създателят на съвременната саудитска държава, умира през 1953 г., той оставя десетки синове и един завет - короната да се предава от брат на брата. Така всеки от братята става лидер на клан, а след първите крамоли в семейството (чийто пик е убийството на крал Фейсал от един от неговите племенници) балансът в страната се крепи на разделение на лостовете на властта между отделните кланове. И така нещата се развиват през десетилетията, бавно, но стабилно.

Сегашният крал Салман е шестият поред брат, който управлява страната. Повечето от братята му са мъртви, но не всички. Според наложената през годините система на унаследяване, принц Мукрин бе определен за престолонаследник, когато Салман стана крал. А втори в листата за трона бе посочен Мохамед бин Найеф – племенник на Салман - принц от второто поколение, вече не от синовете, а от внуците на основателя на държавата.

Това изглеждаше като подсигуряване на баланса между отделните кланове във фамилията. Но не продължи дълго. Само след броени месеци крал Салман отстрани брат си Мукрин и направи племенника си Мохамед бин Найеф престолонаследник. А след него като втори престолонаследник бе посочен МБС.

През септември тази година последва нова промяна. Мохамед бин Найеф бе на свой ред отстранен и като първи и единствен престолонаследник остана Мохамед бин Салман. С това дълголетната традиция и основен принцип за унаследяване на короната в Рияд изглеждат изчерпани. И за пръв път властта в Кралството явно ще бъде предадена от баща на син.

Нататък събитията следваха своя главоломен ход. Почти за една нощ МБС успя да се справи с опонентите си, консолидирайки повече власт в ръцете си, отколкото е имал който и да било друг преди него.

Сега някои от най важните постове в страната биват един след друг заемани от млади хора. Министърът на вътрешните работи е на 35 години, а новият саудитски посланик в САЩ дори няма още 30. Очевидно с Бен Салман идва цяло ново поколение управници.

Които освен желанието за промяна имат и шанса да се поучат от историята на своите бащи и чичовци. Защото през 50-те и 60-години на миналия век, когато синовете на Абделазиз се настаняват в креслата на властта, поемайки контрола в страната, те също са принцове на по 20, 30 години. Но с течение на времето забравят за едновремешния си младежки устрем да променят страната към по-добро.

Днес младият престолонаследник иска един ден да стане крал на страна, която не зависи от сондите в пустинята, а от човешкия потенциал, от знания и технологии. В която младите хора (и мъжете, и жените) живеят по-добре от своите родители. Държава, която не е сочена като спонсор на тероризма и вдъхновител за всевъзможни радикални изстъпления по целия свят. Той иска кралство, което да бъде уважавано заради своята мъдра вътрешна и външна политика, а не рентиерска държава, която да плаща на подкупни наемници, за да водят нейните битки. Той бленува не за теокрация, а за просперитет.

Затова всеки, който застане на пътя на тази мечта, може да бъде сигурен, че ще бъде отстранен.