Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Лично Тодор Живков наредил да се издадат книгите на Димков

През зимата на 1952 г. баща ми - известният журналист Иван Янъков, който никога не е боледувал, се разболя от скарлатина, която го удари в бъбреците. И когато трябваше да стои на топло вкъщи, той бе принуден да се влачи по съдилища. Защото един подполковник (бивш партизанин) хареса нашата новопостроена къща (с площ едва от 65 квадрата) и реши да се самонастани в нея.

Дойде с ординареца си и с един голям чук, използван за демонтаж на танкови вериги, само с два удара разби масивната външна дъбова врата и "превзе" една от двете ни стаи. Баща ми успя да го изгони, но нервният стрес и ходенето по студа превърнаха неговото заболяване в хронично, за което нямаше лек.

Лежейки в ИСУЛ, където уж го лекуваха, един ден той дочува двама лекари, които сключват облог

дали ще доживее до края на годината,

или не - сиреч още осем месеца. Баща ми още в този момент, както е по болнични дрехи, слиза на входа, намира такси и се прибира вкъщи. Още на другия ден успя да влезе във връзка с Димков и започна да се лекува по неговите методи. И живя още осем години, а не осем месеца.

С течение на времето отношенията между болен и лечител станаха приятелски. Баща ми беше неповторим анализатор на политическите събития в България и по света, често стигащи до абсурд, но винаги случващи се. (Например още преживе, предрече, че Сталин ще бъде изхвърлен от мавзолея, което твърдение хвърляше в страх и смут всички, с които го споделяше). Обикновено в четвъртък следобед, ако нямаше някакво задължение,

Димков посещаваше нашия дом,

за да водят с баща ми разгорещени разговори на политически теми. И съм чувал Димков да казва:

- Иване, както Господ ми е дал да мога да лекувам, така на тебе ти е дал дарбата да можеш да предсказваш събитията.

Слава богу, за Димков се написаха много и верни неща. Аз и моето семейство имахме невероятния късмет след смъртта на баща ми приятелските отношения между нас и великия лечител и човек да не пресекнат. Дълбоко съжалявам, че не записвах за нашите срещи, защото общуването с Димков беше изживяване и велика школа за мъдрост. За нас Димков е най-великият българин.

Как бе издадена "Българска

народна медицина"

Като истински християнин Димков лекуваше всеки, който намираше начин да се добере до него - независимо от възраст, пол или социално положение.

Разбира се, между неговите пациенти имаше и властимащи, които не бяха от най-благодарните, за това, че понякога биваха чудотворно излекувани. Едно голямо изключение между тях беше генерал Иван Михайлов - един от най-влиятелните членове на Политбюро. Той не забрави, че Лечителя го извади буквално от гроба, и остана негов верен почитател и закрилник - дотам, че самият той написа една брошура в защита на народната медицина. А Димков имаше голяма нужда от такъв авторитет, който да застане зад него, защото злобата и завистта към неговите успехи в лечението бяха безгранични.

Когато Димков завърши работата си по новото издание на неговия разширен труд с четири предишни издания "Българска народна медицина", той беше притеснен дали ще бъде отпечатан.

Защото известни медицински капацитети, начело с шурето на Тодор Живков - професор с още много титли и длъжности, известен медицински мракобесник, даваха ясно послание, че този епохален труд няма да види бял свят. И тогава Иван Михайлов уредил лична среща направо с Тодор Живков по този въпрос.

Димков бил

посрещнат с уважение и

почит от Живков

- Кажете, господин Димков, какво ви притеснява?

- Господин Живков, както вече знаете от генерал Михайлов, готов съм с издаването на моя преработен труд за българската народна медицина. Но както подразбрах, за него ще има отрицателна рецензия, за да не бъде издаден. Аз имам предложение от енциклопедия ЛАРУС този труд да бъде издаден на официално говорещите се езици в ООН. Като българин предпочитам това да стане в България, но във всички случаи аз няма да оставя този труд да не бъде издаден.

- Господин Димков, аз се казвам Тодор Живков и ви казвам, че вашият труд ще бъде издаден в България. Вие спокойно си свършете вашата работа.

Димков представи труда си за рецензия и както очаквахме, тя беше отрицателна. Този труд според рецензента не представлява принос за развитието на българската медицина, затова не трябва да бъде издаван.

Иван Михайлов заведе Димков за втори път при Тодор Живков.

Тодор Живков прочел думите на рецензента върху ръкописа, които отхвърляли отпечатването, задраскал ги и написал:

Да се издаде.

И се подписал

Българите се редяха по цели нощи пред книжарниците в страната, за да могат да се снабдят с това извънредно за всеки дом медицинско пособие.

Разказ за

един преглед

Ние имахме тази привилегия Димков да приема болни, които ние водехме или препоръчвахме по телефона. Разбира се, ние бяхме много внимателни, знаейки колко натоварено бе неговото ежедневие, и за тези, които препоръчвахме, бяхме убедени, че те стриктно ще изпълняват неговите указания. Случваше се, обаче и ние да сгрешим.

Наша близка приятелка,по професия зъболекарка не можеше дълго време да забременее. Заведох я при Димков за консултация и лечение.

Лечителят ни посрещна лично от входната врата.Беше в необикновено добро настроение. Качихме се в стаята, където преглеждаше, и започна да я разпитва за много неща. Когато дойде време да я преглежда, аз поисках да изляза,но той ми каза да остана.

- Какво, момиче, твоите доктори не могат ли да ти кажат какво ти е?

- Не могат, доктор Димков.

- Не съм доктор, момиче!

- Баща ми е приятел с четирима от най - известните професори гинеколози. Ходих на преглед и при четиримата и те ми поставиха четири различни диагнози. Изпълнявах всичко, но без резултат.

- Седни на този стол!

Тя седна и Димков светна в очите й, гледайки с лупа в тях. Все така подсвирквайки си, той внезапно остави лупата и фенерчето настрани и с три пръста я ръгна някъде под ребрата.

- Когато си била дванадесет-тринадесетгодишна, на това място си била ударена с твърд предмет - беше неговото заключение.

Приятелката ми беше

така потресена,

че чак побеля

- Някъде на тази възраст в Стрелча едно циганче така ме удари,че три дни съм била в безсъзнание.

- От този удар си получила втвърдяване на матката. Ще се излекуваш и ще ме поканиш на кръщене. Но помни - няма да забременяваш, преди аз да съм ти казал!

Приятелката ни се лекува съвестно, спазваше всичи предписания на лечителя. Но не послуша съвета на Димков. Забременя, без да се допита до него. Роди прекрасно дете, но с дефект при ходенето.

Димков и болния от град Толбухин

- При мен дойде на преглед човек от далечната провинция - чак от град Толбухин (славния някога град Добрич, който пак си възвърна името) - разказа ни Димков. От пръв поглед видях, че болният има някакво нервно разстройство. Започнах да го разпитвам подробно какво му се е случило, какво по-особено е изживял.

- Господин Димков, от много дълго време всяка вечер сънувам един и същи сън, от който дълбоко се разстройвам и не зная какво да правя. Сънувам едно и също момиченце, толкова ясно, все едно е живо, облечено цялото в бяло и винаги ми казва едно и също:

- Чичко, отиди във Варна (и отчетливо ми казва на какъв адрес). Там живеят моите родители. Аз съм мъртва и те непрекъснато плачат за мене, а аз от техните сълзи непрекъснато съм във вода.

Нямаше нужда да правя преглед,защото ми стана ясна причината за нервното заболяване.

- Качвай се влака и отивай право във Варна - му казах. Отиди на посочения адрес и изпълни заръчаното от детето. Това ще ти бъде и излекуването. И после ме извести какво е станало.

Човекът изпълни моята заръка. Когато отишъл на посочения адрес, видял залепен некролог със снимката на сънуваното от него дете. Леко или не, родителите се вслушали в желанието на покойната си дъщеря да не я безпокоят със сълзите си, защото този човек повече не ме потърси.

И на небето се греши

При мене дойде селянин, който излъчваше доверие и почтеност и на когото повярвах на разказа му. А този разказ наистина бе необикновен.

- Господин Димков, бях прав,здрав и изведнъж се намирам на едно място което няма нищо общо със земята и виждам, че има извънземни същества. Разбирам,че съм починал.

И докато съм изумен какво и как стана две същества, очевидно от тези, които наричаме ангели спорят за мене. И разбирам, че вместо мой съселянин, който има първото име като моето са направили грешка и вместо той да почине, аз съм починал. И веднага пак се намирам в тялото си - пак здрав, но разтърсен от това необичайно изживяване.

Учителя Дънов се явява на Димков

- Когато почина Учителя, една комисия ,в която участвах и аз, се събрахме да обсъдим многото въпроси, свързани с неговото погребение. Обсъждахме и неусетно започнаха спорове кой сега трябва да води "бащината дружина". Това за мен бе много неприятен и мъчителен момент. Това ли трябваше точно сега да се случи?

И неусетно пред вътрешния ми взор изникна образът на Учителя.

- Погледни, Петре - каза ми той. Още не сте ме погребали, а вече има братя, които искат час по - скоро да командват.

Коментарът е излишен.

Димков се ядосва, когато не може

да помогне

При Никола Нанков - най-близкия приятел на Димков, отишъл човек от Бялото братство и се оплакал,че Лечителя не го приел сърдечно. Познавайки най-отблизо брат Петър (Петър Димков), Кольо Нанков го попитал защо това се е случило.

- Кольо, много рядко се случва, но щом посрещна някой болен и не виждам ясно главата му, разбирам, че не ми е дадено да му помогна. Това много ме затормозява и не е изключено при такива случаи да не бъда любезен - отвърнал Димков.