Опитах се да се боря за правото на хората на Словото. Да не бъдат унижавани и да не им се подиграват, плащайки им жалки стотинки за труда.
Какво стана? Робите ревнаха. Те не могат да позволят на друг да се бори за правата си! Как така бе - ревнаха те - какъв си ти, мръснико, та ще искаш нещо, ние що не искаме, а ти искаш?!
Веднага на борещия се за правата на събратята си трябва да се натисне главата - в помията, в блатото.
Робите видяха в призива за справедливост какво? Видяха завист, алчност и злоба. Така е - крадецът винаги вика "Дръжте крадеца!". Но нищо. Има и умни и добри хора, които разбират, че казаните от мен неща са сигнал за тревога. Срещу настъпващото мрачно средновековие. В което вместо изкуство ще има шоу, вместо писатели - чалга звезди, вместо дух - печалби от спорттото и разни други весели работи. Клади и чума. В началото бе Словото. Но сега явно вместо слово трябва да се сложи някоя по-подходяща дума. Мрак.