ИНТЕРВЮ с ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ ВЗЕТО СТО ГОДИНИ СЛЕД СМЪРТТА МУ.

- Има ли България големи творци сега?

- Не. Или поне не живи. Или поне не и такива, които да останат.

- Защо българите нямат гоеми творци?

- Нямат и както изглежда няма и да имат...защото един народ, за който е достатъчно един сегашен творец да се пропие, като мен примерно, или да има около него любовни скандали, като при Яворов...да се захванат с него жълтите медии - и както българите са го издигали на пиедестал, така и изведнъж, защото вече е оплют и не е благоприличен, го отхвърлят. И той някак чудодейно престава да бъде смятан за голям, произведенията му по най-странен начин губят стойността си. Това преди не беше така, но сега за съжаление е така.

- Не можах да разбера съвсем точно...

- Е, добре! Ще обясня: Това е все едно италианците да отрекат Сикстинската капела, даже да я оплюят, защото Микеланджело е бил обратен...

- Ами то в САЩ така и става! Кевин Спейси...Чарли Шийн...

- Да, светът сега е във властта на пошлите и вулгарните, глупавите и посредствени хора. Новото Средновековие започна още през осемдесетте. Но в една страна с голяма култура все пак няма как клюките и светската репутация да повлияят на образа на един творец, на истинския творец. Езра Паунд е бил фашист, Уолт Уитман е бил хомосексуалист, Караваджо е бил убиец, Сафо е била лесбийка, Джими Хендрикс е бил негър. Ще изпищиш сега, че не е политически коректно да слагам на едно място хомосексуалисти и фашисти, пък особено и убийци. Но аз го правя съвсем умишлено. Защото така правят и медиите. За тях е важен глупавият скандал.

- Така е навсякъде по света!

- Да, но мисля, че обществата с по-сериозно отношение към изкуството не са склонни да изграждат мнението за своите творци според клюките от жълтите медии. И така - казах на едно място убиец и хомосексуалист, за да покажа какво всъщност интересува медиите. Вече, ако забелязваш, не казвам жълтите медии, а просто медиите. Защото всички медии сега са жълти...Те не правят разлика между хомосексуалист и убиец - и двете тежат еднакво като сензация.

- Добре, явно си против медиите. Но обществото си има свое мнение...

- Там е работа, че то си мисли, че има. Но дори и при най-образованите му представители може да се види, че мнението е изградено изцяло върху това, което им предлагат медиите. Ще направя една малко далечна асоциация, но ти като умен младеж ще ме разбереш - в наше време дори президентът разбира от телевизията, че в страната която управлява е избухнала гражданска война.

- Да, разбирам...Но да продължим...значи продължавате да твърдите, че България няма силни творци?

- Не, силни има. Но тях никой не ги и поглежда. На върха са други. Първата причина я казах. А ето и втората. Всъщност - тя е същата като първата - просто е другата страна на медала. Когато в едно общество се издигат и се смятат за големи творци тия, които са чисто и просто добри нагаждачи към вкусовете на масата, на верноподанническата маса имам предвид...и още по-добре - и на масата и на управляващите - това общество наистина няма как да има големи и истински творци. Когато майсторски адаптиращата се посредственост се издига в ранг на високо изкуство - тогава за изкуство въобще и няма смисъл да се говори.

- Разбирам. Вие към кои се причислявате?

- Към тия, които стоят отстрани и ту се смеят, ту...

- Ту?

- Ту плачат, естествено. Но не от мъка за народа. За глупака, на когото му е удобно в подслона на глупостта няма какво да ти е мъчно. Плача за самото изкуство. И за тия, които му вярват.

- Благодаря ви за това интервю.

- И аз.

интервюто взе К. Терзийски.

*Oт фейсбук