Паметникът на I и VI софийски пехотни полкове (Желязната дивизия) е издигнат неслучайно.
Желязната дивизията се бие през Балканската война с турците при Люлебургаз, Гечкенли – Селиолу, Бунархисар и стига до Чаталджа.
В междусъюзническата война I Софийска бие сърбите към Ниш и се сражава с гърците по поречието на Струма.
През Първата световна война: в Сърбия Дивизията участва в Моравската операция, после в Косовската операция, след това превзема Лясковац и Пирот. На румънския фронт победният марш на дивизията започва с участие в превземането на Тутраканската крепост. После на 15 октомври 1916 г. при Кубадин шопите прегазват на нож руските части. Няколко седмици по-късно полковете от дивизията преминават в тържествен марш по улиците на Букурещ. През 1917 г. I Софийска е прехвърлена на Южния фронт, където след пробива при Добро поле и солунското примирие е предадена в плен. При този плен нито едно полково знаме не попада у врага. Всички до едно са спасени с риск за живота на десетки офицери, които го крият под дрехите, във възглавниците си, в тайници и хралупи и след бягства и нощни пеши преходи успяват да върнат всички знамена непокътнати в двореца.
Признателни софиянци издигат пред казармите на 1-ви и 6-ти полк, на мястото на днешното НДК, три големи мраморни стени, на които със златни букви са изписани имената на близо 4 хиляди загинали офицери, подофицери и войници. Монументът се превръща в място за тържества, помени, паради, и други военни чествания.
Комунистите разрушават паметника . Бойците са се сражавали срещу братята руси, а на всичкото отгоре са имали наглостта и да ги победят и обърнат в позорно бягство… Това комунистите не прощават.

От фейсбук