Всеки който вярва в безпределната разумност на народите нека да погледне Каталуня, Брекзита, пък даже и анархичните танци на Сиризийските гърци под Акропола, преди Шойбле да им обясни, че всеки популистки инфатилизъм неизбежно се сблъсква с икономическите реалности. Не, народите не са разумни, а политическите манипуланти, които винаги тичат с развети националистически знамена, тук-таме изпъстрени с червени байряци, сърпове и чукове, чиято основна цел е да експлоатират глупостта на масовия човек и да вземат властта, когато са успешни, доказват само едно. Народите като цяло са глупави. Те винаги, в условията на “вишегласие”, тръгват след онзи, който е най-гласовит и най-разпенявен, а не след най-разумния. А при равни други условия най-популисткото, най-лявото послание и най-лесното за разбиране обикновено е и най-популярното. Путя обича да се вклинява с фалшиви внушения в такива ситуации. Още на времето неговият идол Сталин се надяваше, че чрез гражданска война ще успее да стъпи на Гибралтарската скала и да покаже среден пръст на държавите от Средиземноморието. Сега му остана Сирия, но защо пък да не подкрепи хибридно левите демони или пучдемони?
But such is life.