Тогавашният национален отбор можеше да направи много повече, но скандалът във финала за купата на България го осакати, сигурен е легендарният футболист, треньор и ръководител

- Г-н Вуцов, мачът с Франция в София ли реши през 1985 г. класирането ни за световното в Мексико?

- Ако си спомняте, две години по-рано драматично пропуснахме да се класираме за европейското след инфарктна загуба 2:3 от Югославия в Сплит. За световното първенство в Мексико отново се паднахме в една група със съседите. Но за допълнение имахме Франция, която току-що беше спечелила безапелационно европейската титла с пет победи от пет мача, ГДР и Люксембург.

Бях изучил съставите на Югославия и Франция така, че насън да ме бутнеш, можех да изрецитирам титулярите. “Петлите” имаха най-добрата средна линия не само по онова време, а може би и в цялата история на европейския футбол - Платини, Жирес и Тигана, а зад тях - Фернандес, той беше като булдог. Захапеше ли някого, нямаше пускане. Нещо като нашия Златко Янков на световното в САЩ. В защита бяха Босис и Льору в центъра, Домерг и Аморос като крайни бранители.

- Можехме ли да ги изненадаме още в първия мач, който се игра в Париж?

- Тогава изнесохме много добър мач, но

бяхме грубо ощетени

от германския съдия

Карл-Хайнц Тричлер. Първо не ни даде явна дузпа за нарушение срещу Стойчо Младенов. Беше при 0:0, той от дясната страна ги надбяга, влезе в наказателното поле и там грозно го съсякоха. Не стига това, ами в 62-ата минута Тричлер свири дузпа за французите, която само той видя. Сашо Марков спря едно центриране при френска атака, топката го близна по гърдите и отиде встрани към тъча. Съдията свирна, аз даже си помислих, че някаква засада е видял на французите, а той посочи точката за дузпата. Платини я вкара и загубихме 1:0. Всеобщото мнение в България беше, че ако играе така, нашият отбор има бъдеще.

- Но вие точно отнесохте доста подигравки тогава заради прословутото “пакетно придвижване”. Защо толкова държахте на него?

- Тогава в националния отбор постепенно изграждахме и налагахме свой стил на игра. Да, наистина някои журналисти

ме взеха на подбив

с прословутото

“пакетно придвижване”

Продължавам да мисля, че това беше един модерен маниер на игра, сега всички отбори го прилагат, макар и кръстен с други термини. За мен важното бе, че играчите го разбираха и го прилагаха правилно и главното успешно. За да им покажа как точно трябва да стане, даже ги връзвах с въжета, за да им стане ясно как като тръгне единият играч да пресича атака, в опразнената зона трябва веднага да влезе друг негов съотборник. Имаше три линии - нападение, полузащита и отбрана. Всяка се движеше като едно цяло по терена, а целта беше да затворим най-прекия път на съперника към нашата врата.

- Програмата ни беше много интересна. Три поредни домакинства - срещу ГДР, Франция и Югославия. Имахте ли проблеми със състава?

- Тогава вече започвах да налагам по малко Пламен Гетов. В мача с ГДР не го пуснах титуляр, исках да го науча да тича малко повече, а не да чака като готованец. В началото той си мислеше, че го мразя, че нарочно не го слагам, но нищо такова нямаше. На трибуната Милко Балев (началник на кабинета на Тодор Живков и негова дясна ръка - б. а.), вместо да се радва, казал, че съм само един щастливец. Много глупости изприказва този човек по мой адрес. Оттам дойде и първоначално не много доброто отношение на председателя на федерацията Иван Шпатов към мен. А

Милко Балев пък ме

мразеше главно заради

Иван Славков,

който на сядане и на ставане все го подиграваше. На мача с ГДР за първи път започна като титуляр и Николай Илиев, при това като ляв бек.

- Аз бях на мача с Франция, помня го като голям празник. А какво си спомняте вие?

- На този 2 май според мен изиграхме своя най-силен мач в тези квалификации. Все пак ни гостуваше европейският шампион Франция в пълния си блясък и с всичките си звезди. Невероятен отбор, на който липсваше единствено изявен централен нападател, типичен таран. Бихме ги 2:0 с голове на Георги Димитров и Наско Сираков. И двете попадения бяха много красиви след ъглови удари. На пресконференцията след мача за първи път български журналисти признаха, че не са били прави и за пакетното придвижване, и за други неща. Например тогава в ход беше т.нар. възродителен процес. Всички български турци насилствено бяха прекръстени. И на мен непрекъснато и журналисти, а и други хора ми натякваха защо продължавам да налагам Аян Садъков в националния отбор. Казваха ми: “Махай го тоя турчин, слагай българи само.” Ядяха ме най-много за него и за Живко Господинов. А Садъков даже точно за тоя мач го бяха прекръстили, нали вървеше възродителният процес на българските турци, и на таблото пишеше Аньо Садков.

А аз много го харесвах и много го обичах, държах на него. И той ми се отплати, като свърши прекрасна работа в онзи период. Срещу Франция се беше залепил за Платини, не му даде да диша, вода да пие. Но тогава просто всичко бяхме изпипали до последните подробности - как да стои стената при фаловете на Платини, как да заставаме при корнер, за да блокираме централните им защитници.

Лека му пръст на Аян, много тежко преживях болестта и смъртта му.

- Защо обаче онзи национален отбор не реализира докрай потенциала си? На световното в Мексико например?

- Както често обичам да казвам, много хубаво не е на хубаво. Заради важните квалификации бяха отложили чак за 19 юни финала за купата на България между ЦСКА и “Левски”. Той завърши 2:1 за “червените”, но стана голям скандал, играчите се сбиха на терена, разправят, че после продължили в тунела и съблекалните. Последваха наказания, като освен играчите го отнесоха и треньорите Манол Манолов и Васил Методиев, който пък автоматично отпадна от националния като мой помощник. Без да сме разменяли тогава някакви тежки думи или обвинения, той ми се обиди и стана един от основните ми врагове във футбола. Говори неверни неща за мен, че мен по партийна линия са ме направили треньор на националния, а е трябвало него и подобни глупости. Но от съвместната ни работа преди тази случка аз съм доволен, не мога да си изкривя душата.

Доста неверни неща се изприказваха и написаха след този случай. Че в тунела едва ли не имало война с юмруци и ритници, а всъщност всичко си стана на терена. Наистина играчите на “Левски” бяха по-невъздържани и Милко Балев съзря в това възможност за разправа с отбора. Но когато отишъл при Първия, той му казал: “А, не. Сега е моментът да се оправим и с двата отбора. Да ги разбутате, да им махнете звания, да им отнемете привилегиите.”

- Това отрази ли се на националния отбор?

- Да, наказанията пообъркаха доста работата ми в националния отбор. От отбора бяха отстранени твърдите титуляри Пламен Николов, Боби Михайлов и Наско Сираков. Имаше и други футболисти, които планирах поне да пробвам в контролите преди световното. Даже и в Люксембург отидохме доста притеснени. Тогава стана и голяма реорганизация във футбола ни въобще. Федерацията по футбол стана съюз, футболните секции в дружествата бяха отделени и преобразувани в клубове, ЦСКА и “Левски” станаха съответно “Средец” и “Витоша”. Председател на БФС обаче остана Иван Шпатов. Той искаше да ми наложи да си избера за помощник Динко Дерменджиев или в краен случай Христо Бонев. Аз обаче се бях спрял на Георги Василев и държах на него. Казах, че и другите двама ги уважавам, но съм направил своя избор.

- Как стоеше въпросът с премиите?

- За четирите мача, които решаваха класирането ни - срещу ГДР, Франция, Югославия и Люксембург,

при победа премията

беше 5000 лева

Половината им плащаха веднага, а две хиляди и петстотин депонираха. При класиране вземаха и депонираното. Бихме ГДР - две и петстотин взеха, две и петстотин - настрани. С Франция и Югославия - същото. Общо 7500 плюс още 5000 за Люксембург - дванайсет хиляди и петстотин лева. А тогава 7500 струваше една чисто нова лада. Спомням си как преди мача с Люксембург, който ни решаваше класирането, капитанът Георги Димитров ме помоли да изляза и да ги оставя само 11-те титуляри. Аз с Джеки имах добро разбирателство, уважавах го, като капитан си вършеше добре работата. А и като играч беше най-постоянен, винаги беше на много високо ниво. Игра във всички квалификации, нямаше слаб мач, вкара и много важни голове. Разчитах и му вярвах, но и той ми се отплащаше.

Послушах го, изведох всички освен титулярите и притворих вратата. Но всичко се чуваше. И Георги Димитров им казва вътре: "Ей, дотук имаме една лада депонирана, опичайте си акъла. Ако изпуснем тия пари днес, мамицата ви ще разплача. Ей, Гибон, мисли му, ти, Аяне - също. Арабов! Абе всички! Излизаме и ги одираме живи!”.

Като отвориха вратата и тръгнаха нагоре към терена, щяха да ме пометат. С такова желание се втурнаха, че въобще не ме забелязаха. Един пламък имаха в очите, чак настръхнах. Започна мачът и още в 20-ата минута беше 2:0 за нас, а изпуснахме и още. После вкарахме и трети гол и тогава се успокоихме, защото преди това си беше напрежение. Люксембург също вкара и така свършихме - 3:1.

- Отпразнувахте ли го?

- Голяма радост беше това класиране. И за привържениците, но и за самите футболисти от националния отбор. Беше се създала една традиция

след всяка победа

да се събираме в

бара на хотел “Родина”

Затваряха го за други посетители и работеше само за нас. Тарторът беше капитанът Георги Димитров. В самолета от Люксембург той нареди: “От летището никой няма да си тръгва. Право в бара на “Родина” отиваме. Викаме рейса и ни кара направо там.”

- И накрая да се върнем от спомените в настоящето. Какво очаквате от съботния мач България - Франция на “Васил Левски”?

- Сигурен съм, че нашият отбор ще излезе с достойнство от него, какъвто и да бъде крайният резултат. За съжаление, имаме двама наказани важни футболисти, но треньорите ще им подберат достойни заместници. Французите са силен отбор, европейски вицешампион с играчи от световна класа. Но и те са доста “наранени”, с контузени звезди, от което трябва да се възползваме. В последните мачове на собствен терен България показа, че не се страхува от никого, дано тенденцията се запази. Успех!