Най-младите опълченци се бият и в Балканската война
След като получил орден за храброст у нас, Радой Гърнев прави преврат в Еквадор и става генерал-губернатор на Кито
Според проучванията броят на доброволците от Неврокопския край, участвали в Македоно-одринското опълчение и в четите по време на Балканската война през1912-1913 г., е 715, като само от многолюдното по онова време с. Либяхово са 73-ма.
Либяховската фамилия Гърневи изпраща на фронта 7 свои чеда. Това са братята Тодор, Иван и техните племенници Васил, Радой, Симеон, Никола и Георги.
Любопитен е фактът, че двама от тях – Радой и Никола – са най-младите опълченци в България по време на войната и това се споменава в историческата литература.
42-годишният Тодор Гърнев заедно с брат му Иван и племенниците им участват при обсадата и превземането на Одрин. След Междусъюзническата война през 1913 г. Тодор се установява да живее в с.Копривлен, Неврокопско. Той е първият кмет на това село след освобождението от турско робство. Като един от учредителите и активен член на БЗНС той е преследван от михайловистката ВМРО. През май 1925 г.е арестуван и отведен в с. Дъбница, където заедно с други земеделци и комунисти е подложен на страшни мъчения. Тук намира и смъртта си.
Преди заминаването си за фронта 36-годишният Иван Гърнев моли племенника си Никола да си остане на село.
“Барем ти остани – рекъл той, – че си много млад, че оставяме тайфата без мъж.’’ А Никола му отговорил: “Който си има жена и деца, да остава. Аз нито жена имам, нито деца.’’
Иван Гърнев е зачислен във Втора рота на 14-а Воденска дружина и участва и в трите войни в периода 1912-1918 г. След завръщането си от фронта става член на БЗНС. Подгонен от михайловистката ВМРО и той, през май 1925 г. е отведен в къщата на ужасите в с. Дъбница Едва се спасява от смърт.
Освободили го, но със семейството му са интернирани. Известно време е в концентрационен лагер в с. Свети Спас, сега Храбрино, Пловдивско. След освобождаването му е тютюнев работник в Пловдив. Любовта му към родния край го принуждава да се завърне в Либяхово, където след преврата на 19 май 1934 г. е избран за кмет на селото.
Кметува 4 години и се утвърждава като много активен общественик. Умира през 1942 г.
Опълченецът Васил Гърнев е в състава на 9-а Велешка дружина и се сражава на фронта от октомври 1912 г. до август 1913 г. Награден е с орден “За военна заслуга’’ - четвърта степен. По професия е учител.След войните живее в Русе. Умира през 1945 г. Многобройно е потомството му – 5 деца, много внуци и правнуци, живеещи и сега в Русе, Габрово, Севлиево и др.
Радой Гърнев е роден на 2 февруари 1895 или 1896 г. Той е шестото по възраст дете на възрожденския учител Георги Гърнев и жена му Мария. Учи в либяховското училище до 10-годишна възраст, тъй като през 1905 г. многолюдното му семейство се премества да живее в Банско.
Радой продължава образованието си в българската гимназия в Сяр, където се проявява като “луда глава’’ – буен и непокорен юноша с невъздържан нрав. Често влизал в пререкания и сблъсъци с връстниците си.
За живота и дейността му след това ето какво пише в Летописната книга на рода Гърнев, издадена през 2013 г.: “Веднага след обявяването на Балканската война само на 17 години се записва като доброволец в Македоно-одринското опълчение. Зачислен е в 3-та рота на 5-а Одринска дружина. Участва активно в боевете за превземането на Одрин, където е ранен в лявата ръка. Награден е с военен орден “За храброст’’, като му е присвоено званието “Кандидат-подофицер’’.
След демобилизирането му на 10 август 1913 г. от опълчението остава на военна служба в 59-и пехотен полк на 2-ра армия. За отлична военна служба е изпратен в Картечното военно училище, което завършва успешно през 1916 г., като на 5 октомври с.г. му е присвоено офицерско звание “подпоручик’’.
Назначен е за взводен командир в 1-ва картечна тракийска дружина на 59-и пехотен полк. На 30 май 1918 г. е повишен в чин поручик. По време на Първата световна война през м.септември 1918 г. участва в боевете при Добро поле и Дойранското езеро.
След завръщането си от фронта, когато е обявено примирието, е зачислен в 22-ра Тракийска дружина, която е дислоцирана в Самоков.
Поради намаление на състава на армията след войните и съгласно заповед на цар Фердинанд на 2 февруари 1921 г. поручик Радой Георгиев Гърнев е уволнен от редовна военна служба и е зачислен в запаса.
В последващите години името и личността на Радой са обвити в мъгла. Знае се, че преминава океана с кораб и емигрира в Южна Америка.
Мълвата говори, че е участвал в редица преврати в Еквадор, от които излязъл невредим. Успешно напредвал в йерархията, като стигнал до поста генерал-губернатор на столицата Кито.
В “Спомени за старата къща” от Вл. Голев за живота му в Америка четем; “Достигнал висок пост, получил награди и славата вече почуквала на вратата му, когато случаен куршум прекратил стремителния му възход.
Къде е воювал Радой Гърнев? Срещу кого е воювал? И къде точно е загинал? Никой не знае...’’ Смъртта го застига през 1952 г. На 35 години Симеон Гърнев заминава доброволец в Балканската война, зачислен в Трета рота на 15-а Щипска дружина. Отначало е в четата на Яне Сандански и гонят османлиите по долината на р. Струма чак до Солун, а след това участва в обсадата и в боевете при Одрин.
След войните с най-голям авторитет в Либяхово се ползват дейците, които разобличават виновниците за националната катастрофа. Между тях е и Симеон Гърнев, който през януари 1919 г. е избран за кмет на селото. Бил респектираща личност, много принципен и справедлив.
След деветоюнския преврат през 1923 г. е свален като кмет. Спечелил си ненавистта на михайловистите, той е подложен на жестоки инквизиции и на 15 май 1925 г. е обесен в землището на с. Садово.
Другият споменаван за най-млад опълченец през Балканската война е Никола Гърнев – първи братовчед на Радой Гърнев. Роден е на 20 февруари 1895 г. Бил твърде любознателен,обичал да пътешества. Запленен е от красотата на разположения на около 80 км от Либяхово пристанищен град Кавала на Бяло море,
Вероятно затова юношата Никола се отправя затам и става тютюнев работник. Възприема и някои порядки на градския живот, т.е. до известна степен се погражданява.
Научавайки за предстоящата решителна схватка с османския поробител и сформирането на доброволните опълченски дружини, той без колебание, макар че е едва 17-годишен и въпреки съпротивата на чичовците си, се включва във войната.
Никола бил зачислен в 14-а Воденска дружина. Участва в боевете при Булаир, Криволак и Султан тепе. За смелостта си е награден с орден за храброст.
След войните Никола Гърнев се установява в Неврокоп, който е препълнен с бежанци от Беломорието, като там се залюбва с аптекарката София и се жени за нея.
Бързо впечатлява местните прогресивни дейци с разбиранията си и с поведението си. Активен член е на Неврокопската партийна организация в първите месеци от съществуването й. Партията дори му поверила ръководството на създадената в Неврокоп кооперация “Освобождение’’, чиято основна цел била чрез доставяне и продажба на хранителни и други стоки на по-ниски цени да подобри непоносимото материално състояние на населението. Като предан комунист, през 1920 г. бил изпратен с първия випуск в школата на ЦК на БКП. Завръща се обогатен и зареден с марксически знания и с видимо ораторско умение. На 12 юли 1922 г.той председателства многолюдно протестно събрание в Неврокоп за защита на правата на тютюнопроизводителите. Нападението на града от автономистката ВМРО през есента на 1922 г. принуждава десетки земеделци и комунисти да го напуснат. Никола Гърнев отива в Пловдив при свои близки и роднини. Скоро след това прибира там и жена си с първата им рожба.Тук отново е тютюнев работник, но бързо проличава закалката му и в Кавала вече се утвърждава като тютюнев експерт.
С ентусиазъм и пълна убеденост Гърнев пропагандира социалистическите идеи чрез речи по площади и в клубове, поради което си спечелва ненавист и гонитба от страна на местните жандармеристи. Понякога е принуден да се движи с охрана.
По-опасни за него са обаче неврокопските михайловисти, които замислят ликвидирането му. За целта му устройват засада в Пловдив, при която е леко ранен.
В следващите години Никола Гърнев се утвърждава като отговорник за цяла Южна България по засилване на антифашисткото движение. Като такъв е
повикан на доклад в Берлин през 1929 г., където се среща със Станке Димитров и Владимир Поптомов. Докъм 1938-1939 г. е един от най-доверените сътрудници на Поптомов, който по това време е политически секретар на ВМРО -обединена и работещ в Коминтерна след 1934 г.
Близостта по идеи на комунисти и земеделци е причина пловдивските ръководители на БЗНС да привлекат Гърнев да служи и на тях, като му възлагат смели задачи, свързани дори с атентаторство. Но е разкрит от властите, които при внезапен обиск в дома му през 1941 г. откриват голямо количество оръжие, боеприпаси и взривни материали. Осъдили го на смърт, но близките му твърде активно, включително и с подкупи, задържали изпълнението на присъдата му.
Идва 9 септември 1944 г. и Никола Гърнев излиза на свобода като политически затворник.
В следващите години е избран за зам. областен управител на Пловдив и председател на Народния съд в областта.
Несъгласен с някои изяви на представителите на народната власт, той е доста критичен към тях, влиза в пререкания дори с министъра на вътрешните работи Антон Югов, с когото отдавна се познават. Но нищо не печели от това, постепенно е отстраняван от властови позиции. Не помогнало и застъпничеството на Владимир Поптомов, който се опитал да му помогне и да гарантира неприкосновеността му.
Огорчен, Никола Гърнев се разболява и умира в София през есента на 1948 г.
При обявяването на Балканската война през октомври 1912 г., 22-годишният Георги Гърнев е младоженец в медения месец и без колебание оставя младата си невеста при свекър и свекърва, за да се запише в доброволческите чети на опълчението. Той е в състава на трета рота на 15-а Щипска дружина, сражавайки се в четата на Христо Чернопеев.
Участва и в Първата световна война, в която е убит през 1915 г. в боевете при Криволак в Македония.
Най-четени
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин
-
Галерия Перничанинът, който взриви "Звезде Гранда"
Яни Янков прави истински фурор в сръбското музикално шоу и е един от претендентите за първото място Още като бебе пеел детски песнички и реклами, а учителка в градината открива таланта му Известен е