Помните ли оня стар скеч от времето на соца в който милиционера спира гражданин. И му казва : " Дайте си докИмента за проверка ", а гражданина го забравил и започва един диалог не ти е работа. По едно време гражданина казва по Горкиевски : ' Ама моля ви се вижте, човека , човек това звучи гордо е казал твореца, никъде не е казано докИмент това звучи гордо" .

Та и аз така отивам при задържан в затвора. Там ти вземат телефоните - това е правилно . Но аз искам да влезна с електронен четец на който съм качил цялото дело на клиента за да го обсъдя с него. Полицая ме пита строго какво е това? Електронен четец казвам аз и додавам не е свързан с нета, няма уай фай . Не може да се внасят такива работи тука. Ама казвам аз на него съм качил делото за което трябва говоря с клиента си. Не може настоява неумолимия служител на реда. Добре продължавам аз как да докарам всичките томове на делото тук, а така е сканирано и качено на устройството цялото дело. Старшията ме гледа свъсено и пак : " щом аз ти казвам , че не може значи не може" .

Е ок подвих си опашката научил съм си урока с жени и хора имащи власт спора в повечето случаи е безсмислен. Но се чудя кога ще влезем в крак със света и ние. В Корея ако не се лъжа дори децата нямат учебници четох някъде, а учат от таблети. А при нас още всичко е на хартия все едно никога не сме и чували за Джон Атанасов.

Оставям настрана това, че уж незнайно как всеки задържан има телефон при него в затвора. На едни мои клиенти три пъти им изземваха телефони от килиите.

Дето вика Дочо Булгуров (Георги Русев ) в Селянинът с колелото : " Прасета не може, а кучета и котки може. Санкции, глоби айде де "

Коментарът е от фейсбук