На Теодора, която загина, преследвайки мечтите си
Една смърт,
която крие
смисъл за нас,
живите
КАЗВАТ, че смъртта ни прави равни - богатия и бедния, смелия и страхливия, умния и глупака.
Казват, че смъртта никога не е красива, че често е нелепа, несправедлива, ужасяваща, а понякога и банална, и че винаги е и трагична. Особено за близките.
Смъртта има още едно странно качество. Тя е интересна. Често си спомняме за някого, едва когато си отиде, за да го забравим след ден.
Никога не бях чувал за българката, загинала в дълбокото синьо море край Халкидики Теодора Балабанова. Не съм гмуркач. Научих за Теодора заради нейната смърт. За първи път видях нейните снимки. И видях един щастлив човек. Спортна натура. Боен характер. С искрящи очи.
Човек, работил това, което е обичал и бленувал - подчиняването на морската бездна. Човек, достигнал до предела на възможното. Човек от световния елит на тези специални хора - дълбоководните гмуркачи.
Кое ли ги кара да се пускат към бездната на безкрайната синева? Да отиват там, където другите не могат. Там, където тялото отказва. Там, където границата между живота и смъртта се размива. Сигурно това, което е карало алпиниста Джордж Мелъри да преследва фанатично мечтата си да покори Еверест. Когато кореспондент на “Ню Йорк таймс” го попитал защо го прави с такава упоритост, той отговорил с великите и простички думи, които се превръщат в кредо на всички необикновени хора мечтатели: “Защото го има.”
И Теодора като Джордж Мелъри загина, преследвайки мечтите си. Защото ги има. Не вярвам, че една смърт може да бъде сладка, но вярвам, че може да придаде смисъл на цял един човешки живот. Смисъл за нас, живите. В мигове като този ми се ще да е прав Карл Юнг, когато е написал: “Това, което се случва след смъртта, е тъй неизразимо великолепно, че нашето въображение и чувства не успяват да си съставят дори приблизителна представа за него… Разтварянето на нашата ограничена във времето форма във вечността не води до загуба на смисъла.”
Ще ми се да е вярно заради хората на дръзките мечти като Джордж Милъри, Христо Проданов и Теодора Балабанова. Българката, загинала, преследвайки безкрайната синева.
Коментарът е от "24 часа"
Най-четени
-
Как се обтегнаха отношенията на Лили Иванова и Йорданка Христова
В Чили вземат Лили Иванова за рускиня и я освиркват, но след това я награждават Първият й успех в зала "Универсиада" дава възможност на Лили Иванова за изяви в страната със свой оркестър
-
Първият концерт на Лили Иванова е с фалстарт. Публиката: Хей, малката, свършвай по-бързо!
Успехът идва първо в Румъния 48 години. Точно толкова дълъг сценичен път извървява Лили Иванова от първата си поява на голяма сцена до препълнената 13-хилядна зала, скандираща името й бис след бис
-
Галерия Ким Филби надигра Хитлер, не допусна Сталин да превземе Европа
В цял свят този януари се честват 110 години от рождението на Шпионина - енигма Той се отвращава от Фюрера и Висарионович, но работи с тях, за да ги скара Този януари в цял свят се честват 110
-
Тодор Живков показва на Фидел Кастро най-старото тайно скривалище у нас
Подозират, че Първия си е имал и частен бункер заради банята с паркет Бункер, намиращ се под двореца в Кричим, е най-старото скривалище у нас. Под емблематичната постройки е изградено убежище за
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите