Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Шокиращите загадки на мозъка. Кой всъщност е шефът - ние или той? Истинска загадка е кой всъщност взема решенията, след като ги осъзнаваме 30 секунди, след като мозъкът ги е взел.

Учени откриха:

l Копчето в ума, което удвоява паметта и интелекта

l Как се включва алтернативното зрение

l Как се овладяват сложни езици и се развиват таланти

l Защо точно на Менделеев му се е присънила таблицата с химичните елементи

Да виждате, когато сте абсолютно сляп или с плътна превръзка на очите, да помните двойно повече, внезапно да овладеете различни езици и таланти, да правите сложни изчисления с алгоритми и многоцифрени числа, да работите и живеете нормално дори без половин мозък, да ви се присъни Менделеевата таблица - това са малка част от шокиращите загадки на мозъка, за които науката няма обяснение до днес.

Един от най-известните изследователи на феномена "Мозък" е внучката на прочутия руски учен Владимир Бехтерев - Наталия. До смъртта си тя е шеф на Института за мозъка към Руската академия на науките, а едно от последните й изследвания е дали човек има алтернативно зрение.

За целта тя започва серия от експерименти с момиче на име Лариса, страдащо от психическа слепота. При нея уж всичко със зрението е наред, но човек не вижда. Още в началото на опитите един ден Бехтерева отива при Лариса с пончо от мохер и я пита какъв цвят е.

"Червено - казала Лариса, след което се поправила. - А може би синьо?"

Всъщност прочутата академичка носела под пончото синя блуза. Затова тя решила Лариса да потренира още няколко месеца с учителя си Вячеслав Бронников и неговите сътрудници.

Бехтерева присъствала на почти всички сеанси с апаратурата си. Какво било учудването, когато установила, че Лариса

започва да вижда без помощта на очите си.

С помощта на електроенцефалограми академичката установила, че биотоковете на мозъка на Лариса се отличават от тези на един обикновен здрав човек.

Като учен тя констатирала, че мозъкът наистина е увреден и страда от някаква форма на епилепсия, но с напредването на обучението все по-голяма част от него се активирала.

В един момент вече реагирала на светлина, като хората с нормално зрение, след което започнала да разпознава предмети.

Успехът й става истинска сензация в Русия. На 26-годишното момиче са посветени серия от филми, научни публикации и др.

Учителят Бронников и Бехтерева решили да задълбочат експеримента и да проверят дали хората с нормално зрение имат и алтернативно. За целта той си сложил плътна черна превръзка на очите, предназначена за клинични проучвания. След което върху нея поставил още една.

Първоначално уредите не отчитали нищо, защото по думите му той не виждал нищо. Но каква била изненадата на всички, когато малко след това енцефалограмата показала силна активност.

Според Бехтерева апаратурата отчитала, че в мозъка му постъпвали сигнали, след което той започнал да вижда с две превръзки на очите. Оказало се, че Бронников отговарял правилно на всичките въпроси на учените, които му показвали различни предмети, а той безпогрешно ги разпознавал.

Това бе потвърдено и от учени от университета в Монреал и Харвардската медицинска школа. Експериментът им установил, че дори хора, които напълно са си загубили зрението, с точност могат да определят дали срещу тях е включена синя лампа или не.

Шефът на екипа Стивън Локли публично заявява, че е потресен от резултата, тъй като при тези хора било абсолютно доказано, че са загубили зрението си на 100%.

Подобен експеримент бил направен още през 1923 г. от харвардския студент Клайд Килер, но със слепи мишлета, които също реагирали на светлина. Тогава той предположил, че те я виждат с незивестни на науката клетки, които нямат нищо общо със свързаните със зрението. По този начин хипотезата му бе потвърдена след близо 95 години.

Друга шокираща загадка на мозъка е разкрита през 30-те години на миналия век от руския учен Владимир Смирнов. Докато провеждал лечение, той разбрал как може да увеличи два пъти паметта на човек. Способността на болния да запомня била увеличена двойно, а докторът постигнал това, стимулирайки определени точки в мозъка.

Първоначално пациентът можел да възпроизведе до 7+2 думи, а след стумилацията над 15.

Години по-късно Бехтерева повтаря експеримента и потвърждава констатациите на Смирнов, но и тя, както и той, никога не разкрива кои са тези копчета в мозъка, които могат да увеличат паметта ни два пъти. Мотивите им са, че това е за доброто на пациентите и човечеството.

Въпреки това тя е категорична, че за да се развият свръхвъзможности, е необходимо да се активират определени мозъчни структури. Тогава човек може да постигне дори гениалност. Тя и колегите установяват, че при определени условия и оптимален емоционален режим

може да се появи някаква форма на озарение,

която да промени дори времето.

Друг феномен, свидетелстващ за невероятните възможности на мозъка, е Роман Араго. Роден през 1883 г., той записва математика в Сорбоната, за кратко овладява осем езика, прави сложни изчисления с алгоритми наум, извършва различни операции с многоцифрови числа, решава задачи, като вдига числа на степен, вади корен от десетични числа и др.

Истинска загадка на мозъка е и появата на Менделеевата таблица, която буквално се присънва на откривателя си.

"Откритията идват при подготвени умове - казва руският проф. Татяна Черниговска, доктор по биология, шеф на Лабораторията по когнитивни изследвания в Санкт-Петербургския университет. - Таблицата не се е присънила на готвача на Менделеев, а именно на него. Причината е, че той дълго е работил над нея, мозъкът му продължавал да мисли и тя се появила в съня му. Омръзнала му тази история и тя решила да му се разкрие в цялата си красота."

Една от основните загадки на мозъка е, че дори да бъдат унищожени големи негови части, функциите им могат да бъдат поети от оцелелите. В историята на хирургията има един много известен случай, който и досега се изучава в учебниците. През 60-те години мъж претърпява катастрофа, в резултат на което половината му мозък е напълно размазан.

Човекът е спасен, правят му операция, но медиците предупреждават близките, че той едва ли ще може да вижда, да говори, да мисли трезво.

Всички са шокирани, когато само след седмица пациентът не само говори, но и започнал да работи на същите обороти, както и преди операцията. Уникалното възстановяване е описано дори в енциклопедиите по хирургия.

Учените и до днес не могат да обяснят тази мистерия. Както и най-голямата -

защо мозъкът взема решение, преди човек да го осъзнае

"Той е като професионален измамник - казва пред "168 часа" психологът Моника Балаян. - Има един много известен експеримент, който доказва, че мозъкът решава до 7-ата, а понякога до 20-ата секунда, а човек е в състояние да осъзнае това едва около 30-тата. Огромен период от време, който повдига много интересни въпроси. Очевидно това става на някакво друго ниво на приемане. Ясно е, че съзнателната ни част е една малка лодка в огромния океан на неосъзнатата."

Според нея на този етап никой не знае какво е това подсъзнание и как работи.

Кой всъщност е шефът - ние или той?

Кой е шефът - ние или нашият мозък, пита руският проф. Татяна Черниговска, доктор по биология и филология, шеф на Лабораторията по когнитивни изследвания в Санктпетербургския университет. Въпросът й не е случаен, а резултат от дългогодишни експерименти.

Най-стряскащ за нея е този, при който мозъкът взема решение 30 секунди преди човек да го осъзнае.

"Доста плашеща мисъл - кой в крайна сметка е стопанинът - пита ученият. - Геномът, психосоматичният тип, маса други вещества, рецептори? Добре е да знаем кое е това същество, което взема решенията. За подсъзнанието изобщо нищо не се знае, така че по-добре да затворим тази тема." Според Черниговска мозъкът ни изисква сериозно отношение, защото той ни мами.

И дава пример със зрителните и слуховите халюцинации, при които хората са убедени, че са реални, защото умът им подава съответната грешна сензорна информация. Затова тя смята, че мозъкът е загадъчна мощна вещ, която по недоразумение наричаме "моя мозък".

"За това нямаме никакви основания, на кого е, отделен въпрос", категорична е Черниговска.

"Ясно е, че съзнателната ни част е една малка лодка в огромния океан на неосъзнатата - коментира пред "168 часа" психологът Моника Балаян. - Никой не знае какво има там, как работи, нищо не е доказано. Има теории, предположения, но експериментално нищо не е потвърдено. Какви възможности има тази неосъзната част, засега не знаем. Въпросът е да открием ключа. Аз клоня към теорията, че решенията първоначално се вземат на някакво интуитивно неосъзнато ниво."