По средата на сергиите на Славейков има търговци на стари книги. Книгите са наредени в две редици, в кашони на които пише ,,2 лв.". Отмятам ги с върховете на пръстите (Като ролодекс? Като класьор? Нима се виждам като Борхес, който проверява библиотеката си?) и изваждам онези, които намеря: един Бабел, един Уилям Голдинг, един Пруст...

Опитвам се да рационализирам, да си внуша смислено основание за това, което върша:

1. Толкова са евтини, че си струват парите, това е просто инвестиция.

2. За подарък, добре запазени са и бих могъл наистина да ги подаря на някого.

Разбира се, дълбоко в себе си знам, че това е просто оправдание (та аз вече имам пет томчета с писмата на Кафка само) за суеверния страх, който ми е внушен толкова отдавна от учителите ми. Същият, заради който и до ден днешен не мога да изхвърля дори парченце хляб, заради мантрата на баща ми и майка ми ,,Хляб не се хвърля". Давам си сметка, че купувам за трети път цялата трилогия на Фокнър, но ако подмина и не я взема, изпитвам неясна тревога и притеснение, пробвал съм.

Как можеш да подминеш Томас Ман? Бяхме научени да почитаме книгите...

От фейсбук