Дебатът за образование днес отново падна свидна жертва на фейсбук-възмущението от треторазреден проблем.
Ще го кажа по начин, който по мое мнение казва всичко - вместо да говорим за това дали земеделецът има умения да обработва земята, дали трудът му дава качествени плодове, които всички ние очакваме, и дали можем да му помогнем да постига все по-високо качество, ние обсъждаме какъв цвят е дръжката на мотиката, която върти.
Разбира се, че можем без хартиени учебници. И разбира се, че НИКОЙ не е задължен да НЕ ги ползва.
Който иска учебници в клас, добре е дошъл - има ги на пазара, има и избор.
Сам учебникът не може да научи никого на нищо.
Трябва учител.
Така както сама мотика не може да прекопае лозето.
Съвсем е друг въпросът, че тук говорим все още за мотики, а не за машини, управлявани от земеделеца.

Простете за вероятно досадната алегория, ама се чудя какво ни готвят в момента, та ни занимават с такива глупости.

Обществото днес реагира така, защото очевидно е чувствително по отношение на социалното неравенство. Но това е съвсем отделен разговор и има общо с неизброимите ограничения от всякакъв характер, които държавата налага с безкрайните си регулации на малкия и средния бизнес.

А това измества за пореден път разговора за образование в тотално грешната посока.

Защото на първо място ние не сме отговорили на въпроса:

НА КАКВО ИСКАМЕ ДА НАУЧИМ НАШИТЕ ДЕЦА?

Да бъдат предприемчиви и свободни граждани, стремящи се към щастие, които създават БВП и работни места, или да са смачкани членове на синдикатите?

Когато си отговорим на този най-важен въпрос, ще имаме съвсем друг фокус върху проблемите на предучилищното и училищното образование и повече няма да говорим за учебниците, а за учителите.

Коментарът е от фейсбук