В 4 през нощта на "Витошка" всеки те заговаря като стар познат. Я цигара ще поиска, я ще ти подаде подаде кутийка бира и ще се иска да се чукне с тебе. Веднъж един англичанин като ме видя, че надничам в кошчетата, моментално бръкна за порфейла си. Обясних, че съм инспектор и следя за чистота, а българинът до него му преведе. Англичанинът, който по малките часове вижда само "боби"-та, направо си глътна граматиката.

Затова снощи никак не се учудих, когато на ъгъла на "Солунска" ме спря момиче проститутка и ме попита къде са шведите. Свих рамене.

След малко идва партньора, който проверява кошчетата от другата страна и ми казва, че шведите са в кафето. Че това така ме уверява и внушителното полицейско присъствие малко по-нагоре, на пресечката.

Викам му да ходим да снимаме. Партньорът тръгва с мен неохотно. Кафето е пълно. Говорят превъзбудено, ръкомахат, но едни такива засмени. Даже радостни. Все едно не са го отнесли на стадиона преди няколко часа.

Гледам, гледам, но не виждам ни Берг, ни Екдал, ни Олсен. Чак тогава партньорът уточнява, че в кафето са феновете, а не отбора.

Викам си: културна работа. Ще речеш, че са дошли в София да подкрепят концерта на Стохолмската кралска филхармония.

Коментарът е от фейсбук