Флекситарианство е, когато вегетарианецът хапва месо по някакъв повод. На Запад вече 20 години то се обсъжда като “трети пол” между тревопасните и месоядните.

“Флекси” значи гъвкаво вегетарианство, т.е. с малки изключения. През 2003 г. в САЩ този термин попада в списъка на най-употребяваните за годината. Но в Русия, където не си падат по половинчатите неща, не го признават. Смятат, че човек или трябва да е вегетарианец по убеждения (още по-добре веган), или месояден – трето няма.

Вегетарианците обвиняват месоядните за убийствата на животни и консумацията на трупове, а месоядните укоряват вегетарианците, че подриват генофонда и създават предпоставки за развитие на анемия.

Отказът от месо наистина лишава организма от незаменими аминокиселини, които се набавят само от животински продукти. Дефицитът им разстройва ендокринната и имунната система. А месото набавя витамини от групата В и желязо. Затова флекситарианството е добро решение. И все пак има много хора, които не познават вкуса на месото и са в прекрасно здраве.

Веганите не обичат да говорят за това, че 2-3 пъти в годината се налага да приемат препарати с желязо и витамин В12, за да са във форма. А флекситарианците компенсират дефицита на тези вещества с прием на малко месо.

Теоретичните основи на флекситарианството са положени през 2009 г. в едноименната книга на Дон Блатнър. Вегетарианската общност я приема възмутено като извращение.

Блатнър поставя в основата на храненето плодовете, зеленчуците и зърнените храни. Месо може да се яде до 2 пъти седмично, но не консерви, салами, наденици, кренвирши, а чисто. Бялото месо е за предпочитане пред червеното. Риба - на корем. Но съветът към флекситарианците е да следят нивата на желязо, витамин В12 и омега-3 мастни киселини.

Книгата излиза точно навреме - в началото на световната финансова криза. Тогава много хора са принудени да се откажат от всекидневния си стек и по неволя стават флекситарианци.

Яденето на мазни животински храни води до пълнеене и повишава лошия холестерол. Това е главният аргумент в полза на флекситарианството. То се смята за полезно за хора над 35 г., които водят заседнал живот. Мнозина сами са ограничили месото, без да са чували за флекситарианството. Някои по религиозни, други по идейни, трети по здравословни причини.

В църковния календар няколко пъти има пости. Разрешава се месо само 84 дни от годината. Такава е и българската традиция - древна версия на флекситарианството.